Изумрудената буря
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Riyria Revelations #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-18-9
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изумрудената буря». Краткое содержание книги:
Задействан е злокобен план. Двама крадци се изправят насреща му.
Бившият наемник Ейдриън Блекуотър се отправя на пътешествие по море, за да открие изгубения Наследник на Новрон. Единствената му надежда: трябва да се изправи срещу безскрупулния и коварен Мерик Мариус. Страхувайки се, че този сблъсък ще бъде непосилен за приятеля му, Ройс Мелбърн се присъединява към стария си партньор за една последна мисия. Пътуването им ги отвежда сред океан измама и предателство, принуждавайки Ейдриън да се върне към минало, към което се е надявал никога повече да не се върне.
Пълководецът се изсмя.
— О, Галенти, ти не заблуждаваш Ерандабон. За себе си ще сториш това, не за Ерандабон. Но няма значение. Ерандабон не знае къде е.
— Очакваш ли го да те посети отново? — не се отказваше Ейдриън.
— Не, нужда няма. Ерандабон няма да остане тук дълго. Това място е старо. Не е добро място за бурята — ритна повален къс гранит от балкона. — Ерандабон и мравките му ще отидат в голямата крепост, където Старите не ще могат да ни достигнат. Ерандабон ще гледа завръщането на боговете и изгарянето на света. Ти може да стоиш до Ерандабон. Може да поведеш мравките.
Ейдриън поклати глава:
— Дръминдор ще бъде разрушена. Няма да има крепост за теб и мравките. Ако освободиш мен и приятелите ми, ние ще предотвратим това.
Ерандабон зарева от смях.
— Галенти, голям шегаджия си. Мислиш, че Ерандабон е глупав като мравките? Защо разправяш такива лъжи на Ерандабон? Всичко би рекъл, за да избягаш с кучешките си приятели.
Отхапа и последната мръвка месо и задъвка с отворена уста, от която хвърчаха парченца хрущял.
— Галенти, ти предлагаш на Ерандабон толкова много помощ. Трябва да виждаш колко е велик Ерандабон и да желаеш да му се понравиш. Ерандабон това харесва. Ерандабон знае нещо, което можеш да сториш.
— Какво е то?
— Има един гхазелски главатар — Узла Бар — пълководецът се изхрачи. — Той се противопоставя на Ерандабон. Оспорва контрол на мравките. Сега, като няма храна за Многото, той ще е голям проблем. Узла Бар атакува кервани от Аврин, краде оръжия и храната за Многото. Прави това да отслаби Ерандабон в очите на мравките. Узла Бар предизвиква Ерандабон на бой. Но Ерандабон не е глупав. Ерандабон знае, че никой от воините му не може да се мери със силата и бързината на Ба Ран Гхазел. Но тогава звездите се усмихват на Ерандабон и те довеждат тук.
— Искаш да се бия с него?
— Предизвикателството е по традицията на Гхазел. Ерандабон те виждал да се биеш така. Ерандабон смята, че можеш да победиш.
— С кого ще се бия? С теб?
Другият поклати глава и се изсмя.
— Ерандабон така не си цапа ръцете.
— Твоите воини?
— Че защо Ерандабон да си рискува воините? Ерандабон се нуждае от тях да контролира мравките. Ерандабон видя кучетата с теб. Те се бият добре. Пред лицето на смъртта всички кучета се бият добре. Ако поведеш кучетата, ще се бият добре. Ерандабон те е виждал да побеждаваш на арената и с по-лоши кучета. А ако загубиш — Ерандабон е същият като преди.
— И защо да го правя?
— Не предложи ли дважди помощ на Ерандабон досега? — той поспря. — Ерандабон вижда, че харесваш кучетата си. Но ти и те убихте много от хората на Ерандабон. Заради това трябва да умрете. Но… ако сторите това… Ерандабон ще ви остави да живеете. Стори го, Галенти. Небесата биха били по-мрачни без всичките си звезди.
Ейдриън се престори, че обмисля предложението. Чакаше толкова дълго, че Ерандабон се изнерви. Очевидно беше, че и за пълководеца от тази битка зависеше много.
— Отговори на Ерандабон сега!
Ейдриън помълча още няколко мига и сетне каза:
— Ако победим, искам да бъдем освободени незабавно. Няма да ни задържаш до пълнолунието. Искам кораб — малък, бърз кораб — зареден с провизии, готов за отплаване.
— Ерандабон е съгласен.
— Също така искам да потърсиш елфическо момиче на име Али. Би могла да е доведена с последната доставка от Аврин. Ако е жива, искам я тук.
Ерандабон изглеждаше изпълнен със съмнение, но кимна.
— Искам спътниците ми да бъдат освободени, с тях да се отнасят добре, както и всички наши оръжия да ни бъдат върнати.
— Ерандабон ще доведе кучетата ти тук, за да може да се нахранят. Ерандабон също ще даде и други оръжия, които може да ви потрябват.
— А останалите? Онези, които не се сражаваха с мен.
— Те не убили хора на Ерандабон, така че няма да умрат. Ерандабон се разбрал с тях. Те останат, докато сделката приключи. Неща се развият добре, пуска ги. Сделка пропадне — станат храна за Многото. Бива?
— Да. Съгласен съм.
— Отлично, Ерандабон е много доволен. Ерандабон още веднъж ще види Галенти да се бие на арената — пълководецът плесна два пъти с ръце и на балкона се появиха войници, всеки от тях понесъл благоговейно по един от мечовете на Ейдриън. Приближиха се и още, понесли остатъка от снаряжението им. Ерандабон взе дългия меч и го повдигна.