Изумрудената буря
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Riyria Revelations #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-18-9
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изумрудената буря». Краткое содержание книги:
Задействан е злокобен план. Двама крадци се изправят насреща му.
Бившият наемник Ейдриън Блекуотър се отправя на пътешествие по море, за да открие изгубения Наследник на Новрон. Единствената му надежда: трябва да се изправи срещу безскрупулния и коварен Мерик Мариус. Страхувайки се, че този сблъсък ще бъде непосилен за приятеля му, Ройс Мелбърн се присъединява към стария си партньор за една последна мисия. Пътуването им ги отвежда сред океан измама и предателство, принуждавайки Ейдриън да се върне към минало, към което се е надявал никога повече да не се върне.
Ройс се завъртя изцяло, ала не виждаше нищо.
В центъра на арената Ейдриън се сражаваше с воина, дордето Уайът примамваше главатаря, който все още не нападаше. Далекобоецът изстрелваше стрела след стрела. До него обердазът танцуваше и пееше.
Интуицията отново накара Ройс да се раздвижи, само че този път бе прекалено късно. Дебели силни ръце го сграбчиха, а тежестта го притисна. Краката му се подхлъзнаха и той падна, придърпан от окървавената земя. Обърна острието си и намушка, но то разсече само въздуха. Чувстваше как ноктести лапи се опитват да го притиснат. Ройс се изви като змия, лишавайки нападателя си от здрав захват. Многократно намушка сенчестото нещо, ала острието не попадна в плът. Тогава усети горещия дъх на гхазелския съкрушител.
Ударът на Ейдриън отскочи от щита на гоблина. Замахна с другото острие, но то бе отлично парирано. Воинът бе добър. Ейдриън не очакваше такова умение. Не само бърз и силен, но и отгатваше перфектно действията на Ейдриън. Воинът нанесе намушкващ удар и Ейдриън отстъпи назад и наляво. Гоблинът го удари с щита си по лицето, започнал да замахва дори преди Ейдриън да се извърне. Сякаш разчиташе мислите му. Ейдриън се олюля, отстъпвайки назад, за да си поеме дъх.
С освирквания тълпата изрази недоволството си от Галенти. До него Уайът продължаваше да си играе с главатаря. С номера си кормчията бе спечелил известно време. Главатарят бе твърде изплашен от Ройс, за да атакува, ала това нямаше да трае вечно. Ейдриън трябваше да довърши противника си бързо, само дето не бе убеден в победата си.
Воинът пристъпи напред и замахна. Ейдриън се завъртя наляво. Още веднъж противникът предугади действието му и посече ръката на Ейдриън. Последният отстъпи назад, приклякайки зад един голям каменен блок.
Тълпата задюдюка и заудря крака.
Нещо не беше наред. Воинът не би трябвало да е толкова добър. Формата му беше лоша, ударите му бяха неопитни, а все пак го надвиваше. Воинът атакува отново. Ейдриън отстъпи назад и се препъна в камък. Гоблинът още веднъж очакваше това и бе подготвил ритник, запратил Ейдриън в прахта.
Просна се по гръб. Гхазелът нададе победен вик и вдигна меча си за последния удар. Ейдриън започна да се извива наляво, ала в последния миг, докато все още съсредоточаваше мислите си да се обърне наляво, се отдръпна към центъра. Ударът на воина потъна в земята, точно на мястото, където би трябвало да се намира Ейдриън.
Грейди бе мъртъв, а стрелите продължаваха да долитат.
Уесли бе потресен. Вече се бе провалил. Не знаейки какво да прави, вдигна трилона, постави стрела и я пусна. Уесли не беше стрелец. Изстрелът му дори не полетя по права линия, а вместо това стрелата се завъртя бясно, падайки на пет ярда от него.
В центъра на арената Ейдриън отбягваше противника си, докато главатарят най-сетне бе атакувал Уайът. Ройс беше в далечината, борейки се с нещо невидимо, недалеч от мястото, където обердазът танцуваше и напяваше.
Нещата не се развиваха по план. Грейди беше мъртъв, а Ейдриън… Уесли видя воина да надига меча си за завършващ удар.
— Не! — изкрещя Уесли. Точно тогава острата експлозивна болка на стрела заля дясното му рамо и той падна на колене. Светът се завъртя. Очите му се замъглиха. Мъчително си пое въздух и стисна зъби, борейки се с мрака, обгърнал периферното му зрение. В ушите му избухна оглушителна тишина, поглъщайки звуците на тълпата.
Обердазът! В ума му изникна споменът от напътствията на Ейдриън. Гоблинският обердаза владее истинска магия, черна магия, той трябва да бъде първата ни цел.
Уесли стисна дръжката на меча си, налагайки си да не припадне. Нареди на краката си да го повдигнат. Треперейки, те бавно се подчиниха. Сърцето му се успокои, задиша по-дълбоко. Светът още веднъж се фокусира и ревът на тълпата се завърна.
Уесли погледна към шамана. Хвърли поглед към трилона и разбра, че няма да може да го използва. Опита се да вдигне меча, но десницата му не се помръдна. Премести оръжието в лявата ръка. Усещането бе странно, но тя имаше сила. Вслушвайки се в ударите на сърцето си, той закрачи напред, първоначално бавно, сетне все по-бързо. Нова стрела изсъска. Уесли държеше меча си високо, като гордо издигнато знаме. Шапката му падна, косата му се развя.