Пътят на Патриарха
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-428-4
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Патриарха». Краткое содержание книги:
Мрачният елф Джарлаксъл обаче не иска да се върне в Мензоберанзан, затова се опитва да съгради собствено кралство заедно с Ентрери в земите на Кървав Камък. Крал Гарет отмъщава на Джарлаксъл и Ентрери за това своеволие, като ги изпраща на заточение в родното място на Артемис — Мемнон.
Мемнон е обвит в тайни от детството на Ентрери — наемникът отваря душата си за отдавна погребани емоции — бори се със спомени от травматичното си детство, пробудени от магическата флейта на Идалия.
— Подценяваш го. Гледаш на него през призмата на опита си с матроните майки в родните ни земи.
— Ще ти се да е така, но разумът ти подсказва другояче — отвърна Кимуриел. — Откажи се от приятелството си с човека, Джарлаксъл, защото замъглява трезвата ти преценка.
Джарлаксъл се отдръпна назад, когато магьосниците спряха тихото си тананикане и водите на кладенеца замръзнаха неподвижни, а образите започнаха да се размазват. Джарлаксъл беше мрачен елф, който обикновено говореше с увереност и подкрепяше тази увереност със сериозно разбиране на другите. Но освен това беше елф, който отдавна се бе научил да вярва на преценката на Кимуриел, защото той никога не оставяше надеждата или страстта да замъглят простата логика.
— Не можем да го позволим — отбеляза Джарлаксъл, говорейки колкото на Кимуриел, толкова и на себе си.
— Не можем да го предотвратим — отвърна Кимуриел и Джарлаксъл отбеляза, че магьосниците до него вдигнаха вежди при тези думи. Нима очакваха конфронтация, борба за водачеството над Бреган Д’аерте?
— Няма да изправя Бреган Д’аерте срещу крал Гарет — продължи Кимуриел. — Веднъж вече ти го обясних. Нищо от случилото се не е променило това ми решение и определено няма да го направя заради жалкия човек, който дори и да бъде спасен, ще умре от естествена смърт преди споменът за този инцидент да избледнее в съзнанието ми.
Джарлаксъл се зачуди за последното твърдение с оглед на факта, че Ентрери бе източил в себе си малко от есенцията на сянка с употребата на вампиричната кама. Реши да остави тази мисъл за друг ден и се съсредоточи върху по-непосредствените проблеми.
— Не съм искал да започвате война с крал Гарет — каза той. — Ако исках подобно нещо, щях ли да изоставя силата на замъка? Нямаше ли да извикам Уршула и да нанеса тежък удар по редиците на Гарет? Не, приятелю, няма да воюваме с краля на Дамара и страховитата му армия. Но той е, според всички мнения, разумен и мъдър човек. Ще се спазарим за Ентрери.
По каменното лице на Кимуриел за момент проблесна изражение, което разкри съмненията му.
— Нямаш нищо, с което да се спазариш.
— Не видя ли изражението на крал Гарет, когато видя подаръка ми?
— Повече объркване, отколкото благодарност.
— Объркването е първата стъпка към благодарността, ако сме умни — лукавата усмивка на Джарлаксъл предизвика угрижени погледи от всички наоколо с изключение на Кимуриел, разбира се. — Теренът за битката е подготвен. Нужна ни е само още една точка за бартер. Помогни ми да я достигна.
Кимуриел го изгледа твърдо и изпълнен със съмнения, но Джарлаксъл знаеше, че интелигентният мрачен елф лесно ще се досети за неизреченото предложение.
— Ще бъде забавно — обеща Джарлаксъл.
— И ще си струва ли цената? — попита Кимуриел. — Или времето?
— Понякога забавлението е достатъчно.
— Наистина — отвърна псионистът. — А всичко това — пристигането на войниците, смъртта на робите, изтощителното магическо оттегляне — струваха ли си неприятностите за теб, проста игра за твое развлечение, само за да избягаме, когато се случи предвидимото и крал Гарет почука на вратата?
Джарлаксъл се ухили и сви рамене сякаш нямаше значение. Измъкна странен скъпоценен камък, оформен като малък череп на дракон, и със замах го запрати към Кимуриел.
— Уршула — обясни Джарлаксъл. — Могъщ съюзник за Бреган Д’аерте.
— Джарлаксъл, когото познавах, не би изоставил подобна награда.
— Давам ти я назаем като придобивка на Бреган Д’аерте. Освен това ти без съмнение ще научиш повече за драколича, отколкото аз бих могъл, с помощта на свещеници и магьосници и дори илитиди, без съмнение.
— Предлагаш заплащане срещу помощта ни в следващата ти авантюра?
— Заплащане за онова, което вече сте извършили, и за онова, което тепърва можете да осигурите.
— Като намерим разменната монета за твоя жалък човек ли?
— Разбира се.
— Отново те питам, Джарлаксъл, защо?
— Може би по същата причина, заради която приех бежанец от дома Облодра.
— За да разшириш могъществото на Бреган Д’аерте? — попита Кимуриел. — Или за да обогатиш преживяванията на Джарлаксъл?