Пътят на Патриарха
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-428-4
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Патриарха». Краткое содержание книги:
Мрачният елф Джарлаксъл обаче не иска да се върне в Мензоберанзан, затова се опитва да съгради собствено кралство заедно с Ентрери в земите на Кървав Камък. Крал Гарет отмъщава на Джарлаксъл и Ентрери за това своеволие, като ги изпраща на заточение в родното място на Артемис — Мемнон.
Мемнон е обвит в тайни от детството на Ентрери — наемникът отваря душата си за отдавна погребани емоции — бори се със спомени от травматичното си детство, пробудени от магическата флейта на Идалия.
Откриха крал Гарет, отец Дугалд и множество войници, обикалящи в залата за аудиенции. Гарет стоеше край една стена с подпрени на хълбоците ръце и се взираше любопитно в един от гоблените, който бе разгънат така, че да виси в цялата си дължина.
— Виж ти — промърмори Емелин, преминавайки покрай Ентрери и докосвайки брадата си.
— А, хванали сте го — изрече Дугалд и се обърна към триото. — Добре.
— Любопитно, нали така? — обърна се Гарет към приятелите си. — Можеш ли да обясниш? — започна да задава въпрос на Ентрери, но се спря и го огледа, преди да се обърне с въпросителен поглед към двамата си другари.
— Кейн го пипна по специален начин — отвърна сухо Емелин.
Гарет кимна бавно.
— Къде е Олвен? — попита и в тона му внезапно се промъкна безпокойство.
— Отиде да потвърди, че мрачният елф се е махнал.
— И той го е направил — долетя гласът на рейнджъра откъм входа на тунела. — Подозирам, през магически портал. Ако следите са някакъв показател, а ние знаем, че винаги са, тогава Джарлаксъл не е бил единственият елф — вероятно мрачен елф, — който е обикалял из това място. Мисля, че нашият приятел тук, кралят на Вааса, ще трябва да даде отговори на някои въпроси.
— В такъв случай да започне с това — отвърна Емелин и двамата с Гарет се отдръпнаха от гоблена, разкривайки го изцяло пред Ентрери и хората, които го бяха пленили.
Олвен изломоти нещо зад убиеца. Кейн не изрече нито дума, не издаде нито звук, не промени дори изражението си.
Когато постепенно започна да фокусира гоблена, Ентрери се обърка още повече. Образът му изглеждаше двоен, сякаш бродерията оживяваше и обитателите й излизаха от тъканта право в залата.
После осъзна, най-напред в далечните ъгълчета на замаяния си мозък, но постепенно в основните си мисли, че хората, изобразени на гоблена, са същите, които стояха край него в залата за аудиенции. Защото бродерията изобразяваше победата на крал Гарет над Зенги, краля вещер, с множество и точни подробности.
— Е, крал Артемис? — попита Гарет. — Защо би украсил залата си с изображения като тези?
Ентрери го изгледа слисано.
Кейн го бутна настрани и го сложи да седне в един от гъбените тронове.
— Все още не е готов да говори — обясни той на Гарет. — Мистерията ще почака още малко.
— Както и тази — отвърна Гарет и подаде на Кейн навит на руло свитък, същият, който Кейн бе забелязал на трона при преминаването си. Взе го от Гарет и го разви и отново не показа емоции, макар загадъчните думи наистина да бяха изненадващи.
Добре дошъл, Гарет, кралю на Дамара, Добре дошъл Гарет, кралю на Вааса.
Кралю на Вааса, добре си дошъл.
— Що за номер е това? — попита Емелин, който четеше над рамото на Кейн.
Извън залата за аудиенции се разнесоха аплодисменти за крал Гарет, водени от въодушевените войници на Палишчук.
Всички погледнаха към Гарет.
— Заплахата за техния хубав град е осуетена — отвърна той.
Отец Дугалд се разсмя гръмогласно и неколцина от останалите се присъединиха.
— Мрачният елф не може да бъде открит никъде — обърна се Емелин към Ентрери. — Ти ли си жертвеният агнец?
— Голямо прахосване на талант — отвърна Олвен. — Той е добър боец.
— Но не чак толкова бързоног — каза Дугалд. — Ако сме приключили, нека се връщаме в Кървав камък. Тук е малко хладно.
— Ба, Дугалд, имаш достатъчно слоеве, които да отблъснат северния вятър — подкачи го Риордан Парнел, който влезе през отворената врата на замъка. — Нашите приятели от Палишчук искат празненство, естествено.
— Те винаги искат празненство — отвърна Дугалд.
— Веднага щом установим, че вече не съществува заплаха, потегляме към дома — каза Гарет. — Ще оставим контингент в Палишчук за през зимата, ако нашите приятели полуорки желаят, в случай че мрачният елф има още някой номер в ръкава си. Но за нас ще е хубаво и мъдро да се прибираме у дома.
— А какво ще правим с него? — попита Кейн, имайки предвид Ентрери.
— Доведете го — Ентрери чу Гарет да изрича думите и беше разочарован, защото му се искаше всичко да приключи.
— У дома в Кървав камък, където приятелят ти ще бъде екзекутиран — изрече Кимуриел Облодра, докато наблюдаваха разговора в гадателския кладенец.
— Гарет няма да го убие — настоя Джарлаксъл.
— Няма да има друг избор — каза псионистът. — Ти провъзгласи Ентрери за крал на Вааса. Ако Гарет позволи това да се размине, авторитетът му в очите на поданиците му ще спадне — при това непоправимо. Никой крал няма да е достатъчно глупав, че да позволи подобно предизвикателство да се размине. Това е само на крачка от анархията.