Пътят на Патриарха
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-428-4
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Патриарха». Краткое содержание книги:
Мрачният елф Джарлаксъл обаче не иска да се върне в Мензоберанзан, затова се опитва да съгради собствено кралство заедно с Ентрери в земите на Кървав Камък. Крал Гарет отмъщава на Джарлаксъл и Ентрери за това своеволие, като ги изпраща на заточение в родното място на Артемис — Мемнон.
Мемнон е обвит в тайни от детството на Ентрери — наемникът отваря душата си за отдавна погребани емоции — бори се със спомени от травматичното си детство, пробудени от магическата флейта на Идалия.
Ентрери се канеше да отправи предупреждение, но монахът отвори очи и го изгледа директно.
— Свършено е — заяви Кейн.
Изражението на убиеца показа съмнението му.
Но миг по-късно същото това изражение показваше объркването на Ентрери, защото се почувства много странно. Мускулите на ръцете и краката му бяха обхванати от спазми. Очите му замигаха бързо и изсумтя, макар да нямаше желание да го прави.
— А, добра работа! — изрече Емелин, като не сваляше очи от Кейн.
— К-к-какво? — успя да изпелтечи Ентрери.
— Чувстваш в себе си намесата на Кейн — обясни му монахът. — Настроих една към друга нашите отделни енергии.
Мускулите на ръката на Ентрери се стегнаха на възли и болезнено се извиха. В този миг си помисли да пререже гърлото на затворника си тук и сега, но умът му сякаш не можеше да комуникира с ръката му!
— Представи си живителната си енергия като струна — обясни му Емелин, — опъната от главата до слабините ти. Магистър Кейн сега държи тази струна пред себе си и може да я пререже, когато поиска.
Ентрери гледаше невярващо към ръката си и се намръщи замаяно, когато започна да разпознава коварните вибрации, преминаващи през тялото му. Наблюдаваше безпомощно как Олвен отблъсква ръката му с камата и се измъква от хватката му.
Отстрани Кейн спокойно отиде до падналия на земята Нокът на Шарон. Ентрери почувства далечен отклик на някакво задоволство, когато монахът се наведе да го вдигне, смятайки, че разумното, могъщо и зло оръжие ще стопи душата на Кейн, както бе правило с мнозина, които неразумно го бяха хващали в ръка.
Кейн го вдигна и за момент очите му се разшириха от ужас. После сви рамене, огледа оръжието и го прибра в пояса на мръсната си роба. В мислите на Артемис Ентрери се въртеше объркване, примесено с ярост. Той затвори очи и изръмжа, после се опита да се противопостави на намесата. За момент, за част от секундата се освободи и залитна напред, сякаш за да нападне.
— Внимавай, крал Артемис — изрече Емелин и в гласа му наистина имаше нотка на подигравка, макар Ентрери да бе твърде объркан, за да долови тънкия намек. — Магистър Кейн може да пререже тази струна.
Това е ужасен начин да умреш.
Като условен знак и много преди Ентрери да се приближи до двойката, Кейн изрече една дума и през тялото на Артемис Ентрери преминаха ужасяващи болки, каквито никога не бе предполагал, че са възможни.
Парализира се, сякаш цялото му тяло затрепери в спазъма на една-единствена крампа на всички мускули.
Чу как камата му удря пода.
Дори не почувства сблъсъка, когато я последва.
Глава 15
Крал на Вааса
С подкрепата на силните ръце на Кейн Ентрери успя да се изправи отново, но у него имаше останала малко сила и равновесие. Нямаше воля за съпротива, когато Олвен изви ръцете зад гърба му и ги завърза здраво с елфическа връв.
— Къде е Джарлаксъл? — попита го Емелин и макар магьосникът да беше съвсем близо, гласът му достигна до Ентрери сякаш от много, много далеч.
Не успя да придаде на думите никакъв смисъл.
— Къде е Джарлаксъл? — попита магьосникът по-упорито и се приближи така, че ястребовият му нос се докосна до носа на Ентрери.
— Изчезнал — убиецът се чу как прошепва и бе изненадан, че е отговорил.
Чувстваше се така, сякаш умът му е отделен от тялото и се носи из стаята като купчина пухкави облаци, всеки самостоятелен с частични мисли, които някога може би са били свързани, но сега бяха напълно отделени от мислите, плуващи в останалите облаци.
Видя Емелин да се обръща към Кейн, който просто сви рамене.
— Ще ида да проверя — изрече далечният глас на Олвен.
— По-внимателно този път — каза Емелин.
Рейнджърът изсумтя и се отдалечи, минавайки точно пред Ентрери. Спря се достатъчно дълго, че да отправи злобен поглед на победения убиец.
Кейн хвана Ентрери за ръката и го поведе, а Емелин ги следваше отблизо. Когато влязоха в издигащия се коридор и тръгнаха нагоре, координацията на убиеца — както умствена, така и физическа, не се възстанови и няколко пъти единствено подкрепата на Кейн го задържаше прав.