Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
Мъжът му показа.
— Утре сутринта ще преместим господин Кочиан в апартамента му. Не искам никой да знае и никой не бива да ви вижда, че излизате от болницата или влизате в хотела. Той ще бъде в инвалидна количка. Някакви предложения?
— Няма да бъда в никаква инвалидна количка — запъна се Кочиан.
— Господин Кочиан ще бъде в инвалидна количка — повтори Кастило.
— Можем да докараме един от вановете на „Тагес Цайтунг“. Ще чака на рампата на болницата и ще повторим същото в „Гелерт“.
— Искам един от вас да кара вана — нареди Кастило. — Когато сте готови да тръгнете, ми позвънете. Ще кажете: „Господин Кочиан закусва и чака лекаря“.
Мъжът кимна и се усмихна.
— Нещо смешно ли казах? — попита Кастило. — Защо се усмихвате?
— Моля да ме извините, господине. Просто ми мина през ума, че се държите като полицай, не като издател.
— Можете да си мислите каквото пожелаете за мен, стига да не повтаряте онова, което ви е минало през главата.
— Не исках да ви обидя, господине.
— Не съм се обидил — успокои го Чарли.
— Господине — заговори отново охранителят. — Ще се грижим добре за господин Кочиан и утре сутринта ще го откараме безпроблемно и дискретно в „Гелерт“.
— Добре — кимна Кастило.
„Той говори сериозно. Очевидно харесва Ерик. Защо ли не се учудвам?“
— Още нещо, господине…
— Какво?
— Кучето, господине. Понякога създава неприятности…
— Ще създава, като миришеш на наденица — озъби се Кочиан.
— Макс ще дойде с мен — съобщи Кастило.
По лицето на мъжа се изписа изненада и облекчение.
— Така е най-добре, господине.
Шандор Тор чакаше в сребрист „Мерцедес Бенц S500“, когато Гьорнер и Кастило излязоха от болницата. Макс се втурна към автомобила и повлече Кастило след себе си.
— Звъннах в офиса и ги накарах да изпратят още хора от охраната — обясни Гьорнер.
— Видях ги — отвърна Тор. — Той отпрати хората, които бях оставил да пазят в коридора. — Замълча за момент, след това попита: — Той как е?
— Добре — отвърна Гьорнер. — Хората в болницата никога няма да се възстановят след престоя му, затова пък господин Кочиан е добре.
— И мен ме отпрати — оплака се Тор. — Каза, че съм го бил изнервял.
— Ако ви остави, ще бъде все едно да признае, че има нужда от закрила — обясни Кастило.
— След като ни оставиш в „Гелерт“, можеш да се върнеш и да го видиш. Извинението ти ще бъде, че господин Госингер — Ото кимна към Чарли — е предложил ти да караш вана утре сутринта.
— Какъв ван?
— Утре ще го преместим в „Гелерт“, но трябва да стане много дискретно. Кажете му, че съм наредил вие да отговаряте за прехвърлянето.
— Много ви благодаря, господин Госингер.
Тор отвори задната врата на мерцедеса.
Макс за малко да събори Кастило, когато скочи на задната седалка.
— Господи — възкликна Кастило, пусна каишката и я хвърли в колата след кучето. — Качвай се, Ото. Аз ще седна отпред.
Гьорнер понечи да се качи, но Макс показа, че подобно разпределение не му се нрави, оголи зъби и започна да ръмжи.
— Проклетото куче! — изпъшка Гьорнер и се настани отпред.
Кастило се качи до Макс, който реши, че този път е доволен, изпружи врат и близна Кастило по бузата.
— Към „Гелерт“ ли, господин Гьорнер? — попита Тор, когато седна зад волана.
— Не — отвърна Чарли. — Откарай ни в американското посолство, ако обичаш.
Гьорнер го погледна учудено, ала не каза нищо.
ЧЕТИРИ
Посолство на Съединените Американски Щати
Будапеща, Унгария
18:25, 6 Август 2005
Във фоайето на над стогодишната седеметажна къща, в която бе Посолството на САЩ, зад бронирано стъкло се бе настанил сержант от морската пехота.
— Господине, не можете да влезете с кучето — предупреди сержантът.
— Гледайте на него като на мой приятел, все едно че е куче водач за слепци — отвърна Кастило.
Сержантът се усмихна, ала бе категоричен:
— Господине, такива са разпоредбите.
Ото Гьорнер видя как К. Г. Кастило плъзна под стъклото документите от Тайните служби. Сержантът ги огледа внимателно, след това ги върна.
— Защо не звъннеш на посланика и не го попиташ дали няма да направи изключение за кутрето? — попита Кастило.
— Господине, посланикът не е в сградата.
— Тогава повикай заместника му — помоли Кастило. — Налага ми се да разговарям с посланика, така че защо не позвъниш на когото трябва, за да се свърже с него по телефона.