Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
„И той ли знае?“
— Не съм, господине.
— Защо не?
„Никак не ми се иска да отговарям на този въпрос. Как да му кажа: «Защото не исках Монтвейл да ме юрка, без той да реши, че се надувам?»
Хол долови колебанието на Кастило и добави:
— Разбрах, че двамата с него сте пийнали по чашка в Армейския клуб след повишението.
«Очевидно Нейлър е разказал на Хол. Слава Богу!»
— Да, господине, така беше.
— Той звъня няколко пъти…
«Кой е този той? Нейлър или Монтвейл?»
— Първия път, за да ми съобщи, че двамата сте се споразумели…
«Ясно, значи става въпрос за Монтвейл».
— … и че ти ще го държиш в течение. Последните няколко бяха, защото не можеше да разбере къде се намираш, защото си бил съобщил на някого, че нямаш път към Берлин.
— Според мен вече знае къде съм, господине.
— Говори ли с него?
— Използвах въздушното такси, към което той ме насочи.
Последва мълчание. След малко Хол заговори:
— Ясно. Разбрах. Последните няколко пъти, когато говорихме, прояви огромен интерес към гърмящите куфарчета. Попита ме дали съм чувал нещо. Отвърнах, че не съм.
— Няма какво да чуете, господине.
— По-късно Джоел ми каза, че Том Макгуайър му е разказал. Разбрах как стоят нещата. Само че общият ни приятел ми се стори доста учуден, че не си споменал нито пред него, нито пред мен.
— Дик Милър му е разказал за куфарчетата. Аз го помолих да му каже.
«Защо говорим закодирано по обезопасена линия? Защото Хол си мисли, че „общият ни приятел“ е наредил на добрите си приятели от разузнаването във Форт Мийд да прослушват телефонните разговори на Хол и да следят за име като Монтвейл. Това за него не е никакъв проблем. Националната агенция за сигурност работи за него. Няма никакъв проблем да подслушва и обезопасената линия на Белия дом».
— Дик ми каза. Дотук се справяш похвално, Чарли.
— Благодаря, господине.
— Какво правиш в Будапеща?
— Опитвам се да измоля един от източниците си да ме освободи от обещанието да не показвам на никого списъка с имена, който ми даде — отвърна Кастило. — Ще съобщя на общия ни приятел, когато говоря с него. А ще му позвъня в мига, в който приключа разговора с вас.
— Къде заминаваш от Будапеща?
— Господине, наистина ли се налага да ви кажа?
Хол не отговори веднага.
— Не, в никакъв случай. Ти вече не работиш за мен. Няма причина да ми казваш. Чарли, подозирам, че общият ни приятел ще ти зададе същия въпрос.
— Аз не работя за общия ни приятел, господине.
Последва ново мълчание, преди Хол да отговори.
— Чарли, ще успееш ли да спазиш уговорката с общия ни приятел?
— Искрено се надявам, господине.
— Друг наш общ приятел, твой стар приятел…
«Става въпрос за генерал Нейлър».
— Той не е на същото мнение. Според него Давид е извадил огромен късмет с прашката.
«Това пък какво трябва да означава. По дяволите! Ясно! Давид и Голиат».
— Господине, аз не се опитвам да поваля Голиат. Просто искам да ме остави на мира.
— Това е била и философията на Джеферсън Дейвис по време на Гражданската война. Той не искал да разгроми Севера. Единственото му желание било Северът да остави Юга на мира. Знаеш какво е станало.
— Знам, господине.
— Има и още една възможност, Чарли — продължи Хол.
— Да се моля ли?
Хол се разсмя.
— Ще поговоря с президента и ще го накарам да му нареди да те остави на мира.
Тъй като Кастило не отговори веднага, Хол добави:
— Идеята е моя, Чарли. Не е на нашия общ приятел.
След дълга пауза Кастило отвърна:
— Не е ли по-добре да почакаме и да видим какво ще стане?
Хол не отговори направо.
— Неговата тактика е да те оплете с дребни хвалби. Вече е подел атаката. «Ти си изключителен младеж, но си безкрайно неопитен. Трябва да помъдрееш, имаш нужда от някой, който да те насочва в правия път, да те предпазва от импулсивни и необмислени постъпки». Той ще повтаря тези думи — или нещо подобно — докато един ден наистина не направиш нещо импулсивно и необмислено. И тогава президентът ще ти каже нещо от сорта: «За да не повториш грешката си, най-добре се допитай до Монт… нашия приятел». Тогава вече ще му бъдеш в кърпа вързан.
— Докато работех с вас, разчитах на необходимия наставник — отвърна Кастило. — Имах до себе си човека, който да ме насочва в правия път.
— Не е точно така, въпреки това ти благодаря.
— Значи трябва да внимавам да не върша нищо импулсивно или необмислено.