Студена кръв
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #6
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 978-954-398-410-7
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Студена кръв». Краткое содержание книги:
- Значи си бил ти!? Ти! - Пацик сочеше свилият се на стола Беримир.
Монасите се бяха събрали отново в трапезарията, по стената горяха факли, на масите светеха безредно струпани фенери.
Всички искаха да видят заловения злосторник.
Наобиколили разтреперания магерник, от носа и устата, на който се стичаха тънки струйки кръв, те изглеждаха така, сякаш са готови всеки момент да се разправят сами с него.
Лицата на монасите вместо благост и прошка, както би се очаквало от такива мъже, излъчваха ярост и омраза, ръцете им бяха свити в юмруци, очите на повечето се бяха превърнали в тесни процепи, втренчени в нещастния им събрат.
След като заловиха Беримир, писарят и Невестулката бяха довлекли магерника в манастира, след което събудиха Пацик и останалите монаси и им разказаха какво се е случило.
Корсис се беше върнал в изоставената къща, за да не остави жената да се изплъзне в суматохата. Тя беше побягнала надолу по хълма през полето, но при ясната лунна светлина и стъпките, които оставяше в снега, за помощника на писаря не беше проблем да я открие.
Сега тя седеше свита в един от ъглите на стаята като смачкан парцал, захвърлен и ненужен, посърнала и бледа под пластовете мръсотия, опитваше се да овладее треперенето си и гледаше със страх разлютения игумен.
- Не съм направил нищо! Кълна се! - Беримир се опита да предаде твърдост на гласа си, но той му изневери в тънък фалцет. - Не съм виновен за нищо!
- Така ли?! - вдигна ръка да го зашлеви Пацик, но се овладя и спря навреме. - И смееш да отричаш! След като са те заловили на местопрестъплението?! Признай си как си убил Докс и другите? Признай, че в теб се е вселил демон, който те е тласнал по пътя на греха. Признай! - игуменът сграбчи предницата на расото на магерника и силно го раздруса.
- Не съм убивал никого! - проплака Беримир и сведе глава. - Нямам нищо общо с това.
Монасите зашумяха и наобиколиха още по-заплашително нещастния си събрат.
- Не си ти, така ли? - извика библиотекарят Велизар. - Аз пък мисля, че си ти! Не съм ли те виждал да миеш ножовете и сатърите, опръскани с кръв?
- Тя е от месото, което готвя - опита да се оправдае Беримир, но никой не му обърна внимание.
- Непрекъснато сновеш из двора! Магерницата е на такова място, че можеш да виждаш всичко, което става. Излизал си, убивал си, след което си се връщал! - извика Герасим, а гласът му преливаше от гняв. - Кажи защо изби животните, нещастнико! Какво ти бяха направили горките безсловесни твари?!
- Писарят те видя вчера да носиш трупа на последната си жертва - добави и миниатюристът Тихон. - Мисля, че всичко е ясно! Няма какво повече да го обсъждаме!
- Не съм убивал никого! Кълна се! Кълна се, владико! - Беримир се разплака, падна на колена и хвана края на расото на Пацик, който се дръпна погнусен. - Невинен съм! Не съм убивал никого! - не спираше да повтаря монахът и се влачеше по пода след отстъпващия славянин.
- Ами тя! - кресна игуменът и посочи свитата в ъгъла жена. - И за нея ли ще отричаш!
- За нея не! За нея не отричам! - Беримир се строполи на пода като безформена купчина, рамената му се тресяха от плач, останалите монаси го наобиколиха.
- Убиец! - извика Неофит и изрита падналия. - Ти си убил Агапий! Беше ми като брат!
- Убиец! - закрещяха останалите и започнаха да налагат нещастния си събрат.
Беримир не опита да се защити, а само се сви под ударите на доскорошните си другари и заскимтя.
- Спрете! - гласът на писаря отекна под каменния свод и накара монасите за миг да вдигнат глави. - Спрете веднага! Защо биете падналия? Какви духовници сте вие?! Единствен Бог има право да раздава правосъдие по собствено усмотрение! Хората трябва да спазват закона! Ако Беримир е виновен, ще си понесе наказанието, кълна се! Но това трябва да се докаже категорично! Който го докосне преди това, е не по-малко престъпник от него! Или искате да станете като някои от съдниците в Плиска, които предпочитат да изтезават жертвите си, вместо да търсят вината им? Вие сте духовници! Потърсете светлината в душите си и прегърнете нея вместо мрака, който ви тласка по този път. Разбирам, че сте уплашени - Климент разпери ръце - и искате виновникът за ужасните убийства да бъде разкрит и заловен. Но като удряте Беримир, няма да постигнете това!
Монасите се спряха потни, задъхани и зачервени. Магерникът се провря между тях и този път падна в краката на писаря!
- Милост! Милост! Не съм убивал никого! Никого! - продължаваше да повтаря той.
Писарят се наведе, помогна на монаха да стане и го върна обратно на стола. Напълни чаша с вино и я подаде на магерника, който я изпи на един дъх.
- Всички да седнат! - грубо нареди Климент. - И никой да не е посмял да докосне Беримир дори с пръст! Сега той е княжески пленник.