Кръвен обет [bg]

С тези думи херцогинята се сбогува с него. Офицерите напуснаха салона след нея, оставяйки Адамат сам с иконома.

Инспекторът отдели часове в разпитването на персонала, преди да напусне дома. Там към него се присъедини нетърпеливият Сусмит.

— Какво стана? — попита боксьорът.

— Тя е хитра лисица, напук на онова, което искат да си помислим хората ѝ.

Адамат погледна през рамо. Барат и Абракс бяха изникнали от един страничен вход. Те не си правеха труда да прикриват, че възнамеряват да следват него и Сусмит. Инспекторът нарочно се отправи встрани, за да види колко далеч ще го последват двамата.

— Офицерите ѝ са много загрижени за нея. Струва ми се по-вероятно някой от тях да е предал Тамас, отколкото самата тя — макар херцогинята да каза, че те не знаели за мястото на срещите. И пак, това не изключва възможността тя да е била проследена. Или — той се замисли над предположението си, но все пак го изрече — да е говорила в съня си.

Сусмит го погледна.

— Не мога да отхвърля вероятността тя да спи с един от офицерите си, колкото и непристойна да е тази мисъл — продължи Адамат. — Тя не ми изглежда да е от жените, които биха преспали с друга жена, така че Абракс отпада. Остават трима. И Сабастениен, и Барат са красиви млади мъже, а Рийз притежава онази груба зрялост, която жените от всички възрасти намират за привлекателна.

Двамата се отправиха по пътека, отвеждаща край конюшните, и напуснаха територията на имението. Домът остана скрит сред дърветата. Офицерите продължаваха да ги следват, макар и от разстояние.

— Никой от персонала не съобщи за подозрителни събития през последните два месеца. Спомнят си, че Тамас е идвал няколко пъти в рамките на миналата година, но нито веднъж подир преврата. Не са били забелязвани непознати да се навъртат около дома, няма заподозрени. — Инспекторът поклати глава. — Още от самото начало тя не беше от заподозрените. Но едно нещо ме притеснява. Тя спомена, че Рикар Тамблар е изпратил делегация до крал Ипил. Това е първият път, в който чувам за нещо подобно. Чудя се дали… — Той звучно удари земята с бастуна си. — Както и да е, тук приключихме.

Край чакащата карета Адамат спря и се извърна, за да изчака наемниците. Те се приближиха без колебание.

Абракс беше тази, която заговори — с хладен и неангажиран глас, прекалено лишен от време и интерес, за да се занимава с Адамат.

— Надявам се, че разследването ви е приключено по отношение на нашата херцогиня, инспекторе — каза тя.

— Разследването ми все още продължава — отвърна Адамат. — Непременно ще уведомя лейди Винцеслав, ако от нея има нужда.

— Няма да я безпокоите — натърти Барат. Абракс му хвърли неразгадаем поглед; той утихна.

Адамат се престори, че не е обърнал внимание на думите му, оставайки загледан в Абракс. Но незабележимо той разглеждаше младия офицер. Каква беше причината за тази му загриженост? Някакво подобие на синовна привързаност? Или нещо по-дълбоко?