Възкресителят [bg]

Училището се намираше в северната част на Барселона, на оживения Авингуда Диагонал. Сградата беше ниска, модерна и доста незабележителна за факултет по архитектура в един луд по архитектурата град като Барселона. Един студент ги упъти и те намериха кабинета на втория етаж.

Валеспир беше сам, без секретарка или асистент — стар, прегърбен човек в невъзможно претъпкана стая. В известен смисъл напомняше на самия Гауди от някои от снимките в края на живота му. Имаше рошава бяла брада, която отдавна не беше подстригвана и отвличаше вниманието от покритото с люспи голо теме. Панталонът му беше доста къс, бялата му риза бе с разръфана яка, а вратовръзката му стоеше накриво.

— Не исках да се срещам с вас — авторитетно заяви той на английски със силен акцент. — Честно казано, напоследък не искам да виждам никого, но Изабела е доста убедителна. Влизайте. Ще ви отделя пет минути. След малко си тръгвам. Не съм добре, нали разбирате.

— Много съжаляваме, че ви безпокоим — извини се Артър. — Ще опитаме да не ви отнемаме много от времето. Мъчим се да намерим отговори за един документ на Гауди, който открихме неотдавна.

— Къде сте го открили? — остро попита старецът.

Клер разказа измислената им история.

— Ровех се в книжата на дядо ми и попаднах на бележката между страницата на една книга за модернистичната архитектура.

— Коя книга?

— В момента не се сещам заглавието й — малко неуверено рече тя. — Беше доста стара, френска.

— Френска ли?

— Да, тя е от Тулуза — обясни Артър.

Професорът поклати глава.

— Гауди няма никакви връзки с Тулуза. Дайте да видя документа.

Докато го четеше, Артър се взираше в набръчканото отпуснато лице за някаква реакция, но Валеспир беше напълно безизразен.

— Намерих го — прочете професорът. — Нямам представа какво означава това, макар че мога да се закълна, че подписът е със сигурност на Гауди. Тулуза, казвате?

Клер кимна.

Валеспир повтори, че Гауди не е имал известни връзки с хора от Тулуза или от тази част на Франция, и върна сърдито документа, като промърмори, че не може да им помогне.

Артър се замисли бързо. Намираха се в кабинета на най-големия авторитет по Гауди в света и аудиенцията всеки момент щеше да приключи. Ако и това се окажеше задънена улица, нямаше накъде другаде да се насочат.

— Професоре, извинявайте, но не ви разказахме истинската история. Тя е малко по-противоречива.

Валеспир повдигна вежди.