Възкресителят [bg]

Изабела Белвер беше сама в малката библиотека. Бели библиотечни шкафове със стъклени витрини заемаха всяка възможна вертикална повърхност в и без това тясното пространство. Ако не беше високият таван и чудесната гледка към града, стаята щеше да предизвиква пристъпи на клаустрофобия.

Библиотекарката беше на шейсет и няколко, с бяла коса, прибрана на опашка, и облечена в модна рокля. Изглеждаше достатъчно приветлива към посетители, но ясно даде да се разбере, че уговорените в последния момент срещи не са обичайна практика в музея.

— Обикновено получаваме предварително молби по пощата или на уебсайта, в които се описва конкретната причина, заради която някой учен или изследовател желае да ползва архива. Разбира се, стремим се да удовлетворим всички разумни искания, но както виждате, пространството ни е доста ограничено и затова трябва да контролираме посещенията.

— Напълно ви разбирам — кимна Артър и пусна най-ослепителната си усмивка.

Библиотекарката поомекна.

— Алвар от книжарницата е приятен мъж, така че направих изключение за него. За щастие, днес следобед няма посетители. Е, с какво мога да ви помогна?

Клер извади бележката в чантата си.

— Разполагаме с един документ — каза Артър. — Смятаме, че е подписан от Гауди, и се надявахме, че ще можете да потвърдите автентичността му, както и че ще научим нещо повече за него.

Белвер повдигна вежди, взе бележката, разгъна я и впери поглед в нея.

— Направо невероятно! — възкликна тя. — Това със сигурност е неговият подпис. Знаете ли колко уникална е тази бележка? Познаваме почерка му само от няколко саморъчно написани документи, тъй като книжата му са били изгубени през Гражданската война. Откъде се сдобихте с нея?

Двамата бяха измислили история, която нямаше абсолютно нищо общо с истината. Библиотекарката като че ли я прие без никакви въпроси.

— Е, 1883-та е била много важна година за Гауди, но какво ли би могло да е онова, за което споменава тук? „Намерих го“.

— Точно това се опитваме да разберем — рече Клер.

— Надявахме се да прегледаме негови книжа и да видим дали няма да намерим някаква връзка с тази бележка — добави Артър. — Някакъв контекст.

— Тук нямаме нито един документ, написан от неговата ръка — каза със съжаление библиотекарката. — Мога да ви покажа репродукции в няколко книги, но ви уверявам, че нито една от тях няма да хвърли светлина върху вашата находка. Документите са толкова малко, че ги познавам всичките. Подписаната от него покана за изложението в Барселона от осемдесет и осма, малка колекция учебни проекти и доклади, докато е бил студент по архитектура, няколко лични писма, занимаващи се с абсолютно незначителни въпроси, няколко служебни писма, свързани с промени в планове и дължими пари за различни проекти, а от последните му години е запазено посвещение на майка му и завещание, с което оставя цялото си имущество на архиепископа на Тарагона и ректора на Руидомс. Боя се, че това е всичко.