Възкресителят [bg]

Бокабела го забеляза пръв и се завтече да го посрещне.

— Вие трябва да сте Гауди — извика той отдалеч. — Казаха ми, че имате червена коса, а вие сте единственият червенокос мъж, когото виждам тук!

Бокабела беше побелял и носеше гъсти бели мустаци. Бе два пъти по-възрастен от Гауди, но се движеше като младеж с малки бързи крачки. От него бликаше безгранична енергия. Когато стигна на една ръка разстояние от младия архитект, той спря и впери поглед в него.

— Това е провидение, сеньор! Не може да има друго обяснение. Завчера сънувах, че спасителят на моя проект, който онзи разбойник Вилар се опитваше да унищожи, ще е синеок! Вие имате най-сините очи, които съм виждал някога!

Гауди не знаеше как да отговори и затова просто каза:

— За мен е удоволствие да се запознаем, господине. Делото ви и вашата филантропия от името на църквата са ми добре известни.

Бокабела бе основателят на група, посветила се на свети Йосиф, който според привържениците й не е получил заслужено уважение като Дева Мария. „Цялото семейство е важно — разпалено обясняваше Бокабела. — Това не означава, че омаловажаваме Светата майка или Младенеца. Но Йосиф е бил съпруг на Мария, а в живота на християните няма нищо по-важно от семейството. Това е особено важно за бедните и нещастните сред нас. Този храм ще бъде храм за бедните!“

Работата беше започнала през 1882 г. По замисъла на Вилар храмът трябваше да бъде съживяване на готическата традиция и да се изпълни в стандартната за една катедрала форма.

Книжарят разведе Гауди из строежа. Младият мъж надникна в изкопа за криптата, огледа основите и отбеляза хаотичната работа на каменоделците.

— Да, сеньор — каза Бокабела. — Хората са като кораб без кормило. Не мога да ги ръководя. Аз разбирам от книги. Нямам никаква представа от камъни.

Гауди прегледа архитектурните планове на Вилар и мълчаливо ги оцени като банални и лишени от вдъхновение. Самият той вече си беше създал свой силен естетически стил, който прегръщаше възможностите на модернизма и отиваше отвъд него, за да включи още по-натуралистични елементи. Не можеше да мине през парк, без да откъсне някое лале и да изучи стъблото му, или да попадне на умряла птица, без да разгледа крилете й. А един негов приятел хирург го беше вкарал в отделението по анатомия на медицинското училище, за да види човешки скелет, освободен от плътта.

В края на обиколката Бокабела пламенно му предложи да поеме поръчката.

— Вие сте човекът за това, сеньор Гауди. Нямам никакви съмнения. Ще се заемете ли с храма? Ще ми помогнете ли да осъществя идеята си?

Гауди любезно отговори, че ще обмисли предложението, но добави, че е ужасно зает и изобщо не е сигурен дали може да се справи с един толкова мащабен и значим проект. В същото време ясно даде да се разбере, че ако случайно приеме, което беше малко вероятно, в никакъв случай няма да остане роб на дизайна на Вилар. И че иска да има пълен контрол върху архитектурата.