Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
За по-малко от десет години съществуване Биткойн вече постигна значителна глобална ликвидност, като позволява международни плащания на цени, които понастоящем са доста по-ниски от тези на осъществяваните международни трансфери. Това не означава, че Биткойн ще замени международния пазар на парични преводи, а само показва потенциала му да е ликвиден по целия свят. В момента обемът на тези международни потоци е много по-голям от всичко, с което блокчейнът на Биткойн би могъл да се справи, и ако подобни плащания преминат към Биткойн, таксите ще се повишат и ще ограничат търсенето. Това обаче няма да обрече Биткойн на гибел, защото изпращането на индивидуални плащания не е границата на възможностите на валутата.
Биткойн е валута, свободна от риск на контрагента, която може да предложи окончателен сетълмент на големи плащания за броени минути. Поради тази причина тя може да бъде разбирана като конкурент на сетълментите между централните банки и големите финансови институции. Конкурентните ѝ предимства в сравнение с техните разплащания са възможността за удостоверяване на архива, криптографската сигурност и неподатливостта за пробивите в сигурността на никой посредник. Използването на основните национални валути (долар, евро) за сетълмент носи риск от промени в обменните курсове на тези валути и изисква доверие в няколко нива на съществуващо посредничество. Сетълментите между централите банки и големите финансови институции понякога отнемат седмици, през което време страните са изложени на значителен валутен риск и риск на контрагента. Златото е единственото традиционно монетарно средство, което не е ничия отговорност и е свободно от риск на контрагента, но транспортирането му по света е много скъпа оперативна задача, носеща множество опасности.
Тъй като Биткойн няма риск на контрагента и не разчита на трети страни, той е много подходящ да изиграе ролята, която е играло златото по време на златния стандарт. Това са неутрални пари за международна система, която не осигурява на никоя страна „огромната привилегия“ да емитира валутата на глобалните резерви и не зависи от икономическото представяне на такава страна. След като е отделена от конкретна икономика, стойността ѝ няма да бъде засегната от обема на търговията, деноминирана в нея, и ще бъдат избегнати всички проблеми на обменните курсове, измъчвали търговията през двайсети век. Освен това окончателността на сетълмента в Биткойн не разчита на доверени партньори и не изисква някоя банка фактически да играе ролята на арбитър, с което става идеално решение за мрежа от равнопоставени лица от целия свят, вместо за глобален хегемон и централизиран порядък. Мрежата Биткойн използва форма на пари, чието предлагане не може да бъде увеличавано от която и да било членуваща банка. Така валутата става по-привлекателно предложение за съхранение на стойност от националните валути, които са създадени именно за да може масата им да бъде увеличавана и да бъдат финансирани правителствата.
Капацитетът на Биткойн за транзакции е далеч по-голям от това, от което съществуващите днес централни банки биха имали нужда, ако изравняваха сметките си всеки ден. Днешният капацитет на Биткойн е около 350 000 транзакции дневно, което би позволило на всяка банка от глобална мрежа от 850 банки да осъществи една дневна транзакция с всяка друга от мрежата. (Броят на уникалните връзки в една мрежа е равен на n(n-1)/2, където n е броят на нодовете.)
850 централни банки, свързани в глобална мрежа, биха могли да извършват ежедневен краен сетълмент помежду си през мрежата Биткойн. Ако всяка централна банка обслужва около 10 милиона клиенти, това би покрило цялото население на света. И това е най-лошият сценарий, при който капацитетът на Биткойн не се разширява по никакъв начин. Както ще видим в следващата глава, има няколко начина, по които капацитетът може да бъде увеличен дори без да се променя архитектурата на Биткойн по съвместим назад начин, което би позволило ежедневен сетълмент между няколко хиляди банки.
В свят, в който никое правителство не може да създава още биткойни, централните банки на Биткойн ще се конкурират свободно помежду си да предлагат физически и дигитални, покрити с Биткойн инструменти и платежни решения. Без кредитор от последна инстанция, банкирането с частичен резерв става много опасно и очакването ми е, че в дългосрочна перспектива ще оцелеят само банките, които предлагат финансови инструменти, покрити 100% с Биткойн. Все пак по този въпрос икономистите все още спорят и само времето ще покаже, дали ще стане така. Тези банки ще извършват разплащания между клиентите си извън блокчейна на Биткойн и след това ще правят крайно дневно изравняване помежду си в блокчейн. Макар че този възглед за Биткойн може да прозвучи като предателство към началната визия за Биткойн като кеш, изцяло между равнопоставени, той не е нов. Хал Фини, получателят на първата транзакция по Биткойн от Накамото през 2010 г., пише във форума на Биткойн: