Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
Всъщност налице е много добра причина да съществуват банки, покрити с Биткойн, които да емитират свои собствени валути, конвертируеми срещу Биткойн. Биткойн не може да бъде мащабирана така, че да обхване всички финансови транзакции по света и да ги включи в блокчейн. Трябва да има вторично ниво от разплащателни системи, които са олекотени и по-ефективни. Също така времето, нужно за финализиране на транзакциите в Биткойн, би било непрактично при покупки на голяма стойност.
Покритите с Биткойн банки биха решили тези проблеми. Те могат да работят, както са работели банките преди национализацията на валутите. Различните банки могат да имат различни политики, по-агресивни или по-консервативни. Някои ще са с частични резерви, други могат да са 100% покрити с Биткойн. Лихвените нива могат да се променят. Кешът на едни банки може да се търгува с отстъпка спрямо кеша от други банки.
Джордж Селгин е разработил теорията за конкуриращите се свободни банки в подробности и той твърди, че подобна система ще бъде стабилна, ще издържа на инфлацията и ще се саморегулира.
Мисля, че това ще е крайната съдба на Биткойн – валутата да стане „силни пари“, служещи като резервна валута на банки, които емитират свой собствен цифров кеш. Повечето транзакции в Биткойн ще бъдат между банки, за да уреждат нетни трансфери. Транзакциите в Биткойн между индивиди ще са редки, колкото... ами колкото са редки днес покупките в Биткойн.[175]
Броят на транзакциите в икономика, която е на Биткойн, може да е голям, колкото е и днес, но сетълментът на тези транзакции няма да се случва в регистъра на Биткойн, чиито неотменимост и липса на нужда от доверен посредник са твърде ценни, за да се използват за индивидуални потребителски плащания. Каквито и да са ограниченията на днешните платежни решения, ще спечелят неимоверно от въвеждането на свободна пазарна конкуренция в сферата на банкирането и плащанията. Това е една от най-склеротичните индустрии в икономиката, защото се контролира от правителства, които могат да създават парите, с които тя функционира.
Ако Биткойн продължава да расте като стойност и да се използва от нарастващ брой финансови институции, ще се превърне в резервна валута за нов вид централни банки. Те биха могли основно да бъдат базирани в дигиталния или във физическия свят, но започва да си струва да се замислим дали централните банки трябва да допълнят резервите си с Биткойн. При сегашната глобална монетарна система, централните банки държат резерви предимно в щатски долари, евро, британски паундове, специални права на тираж на МВФ и злато. Тези резервни валути се използват за изравняване на сметките между централните банки и за защита на пазарната стойност на техните местни валути. Ако повишаването на стойността на Биткойн продължи, както през изминалите няколко години, вероятно ще привлече вниманието на централните банки с поглед към бъдещето.
Ако Биткойн продължи да расте значително, ще осигури на централните банки гъвкавост в монетарните им политики и при уреждането на международните им разплащания. Може би истинската причина централните банки да държат Биткойн е, че така се застраховат при бъдещ успех на валутата. Предвид факта, че масата биткойни е строго ограничена, може да се окаже мъдро една централна банка да изхарчи малка сума, за да придобие част от биткойните днес, в случай че те поскъпнат значително в бъдеще. Ако стойността на Биткойн продължава да расте, без централната банка да притежава част от валутата, пазарната стойност на резервните ѝ валути и златото ще намалява спрямо Биткойн и централната банка ще се окаже в неизгодна позиция по-късно, ако реши да придобие резерви.
На Биткойн засега все още се гледа като на странен интернет експеримент, но след като продължава да оцелява във времето, ще започне да привлича истинско внимание на индивиди, които имат висока нетна стойност, на институционални инвеститори и след това може би и на централните банки. Моментът, в който централните банки се замислят да го използват, е този, след който всички ще се впуснат в нещо като нападения над банките, но наопаки – много от тях ще започнат да купуват Биткойн. Първата, която купи, ще предупреди останалите за възможността и много от тях ще последват примера ѝ. Първата централна банка, която купи Биткойн, вероятно ще повиши цената му значително и така за следващите централни банки сделките ще са по-скъпи. Най-мъдрото в такъв случай би било една централна банка да купи малък дял Биткойн. Ако тя има институционално право да купува валута, без да го обявява, това би било още по-мъдър ход, който ще ѝ позволи да акумулира Биткойн на по-ниски цени.