Обичай ме страстно
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обичай ме страстно». Краткое содержание книги:
Пътувайки сред тексаските пущинаци, красивата Ариел Лийланд попада в засадата на Джес Уайлдър, известен преследвач на съкровища…
Тя не разбира защо той я нарича с името на друга жена, но когато вижда необузданото желание в очите му, се заклева, че ще направи всичко, за да избяга от своя похитител…
От своя страна Джес, който е посветил живота си да търси истината за смъртта на брат си, не очаква, че една жена може така да го омагьоса. Решен да въздаде справедливост, той се опитва да се противопостави на изгарящото го желание…
Но гордият дух на Ариел и неподправената й красота преобразяват копнежа за мъст в една любов, която трябва да се изживее на всяка цена…
— Значи се връщаш? — запита Ариел, все още скептична.
— И диви коне не могат да ме откъснат от тебе тази нощ. — Той не каза нищо за утре, но Ариел си извади собствени заключения. — Ще ти поръчам вана и нещо за ядене. Поспи, ако искаш, докато се върна; ще си дойда веднага щом мога.
Разкошният аромат на храната, която Джес поръча, като по чудо събуди апетита на Ариел. Тя изяде всичко в чинията и поиска още една порция десерт. След като чиниите бяха ометени, тя обхвана корема си с разперени пръсти, чудейки се как така вътре в нея може да расте дете, когато още няма никакви видими признаци. Изглеждаше толкова плоска, колкото винаги си е била. Сега, когато вече не й се гадеше през по-голямата част от деня и апетитът й се беше върнал, очакваше да забележи явна промяна във вида си. Опита се да си представи как детето на Джес издува корема й и набърчи нос. Не беше от най-вълнуващите представи. Но си имаше и компенсация.
Ваната беше дори още по-добре дошла от храната. Дни наред не се беше къпала в истинска вана и се почувства прекрасно. Можеше дори да заспи в топлата вана и като че ли наистина задряма. Когато Джес се върна след малко, тя тъкмо доизмиваше косата си.
Джес затвори вратата и се облегна на нея, а една бавна усмивка изви ъгълчетата на устата му. Остана неподвижен, наслаждавайки се на омагьосващия вид на Ариел, цялата розова и сияеща от банята. Беше дори още по-красива, отколкото си я спомняше. Най-дребната жена, която някога беше виждал, и всеки инч от нея беше възхитително оформен и деликатно изваян в съвършена женствена обвивка. Изглеждаше така, сякаш би могъл да я пречупи на две с голи ръце, но беше силна. Силна, независима и упорита. Повечето жени биха се огънали под всички премеждия, които тя беше преживяла, откакто беше дошла в Тексас. Но Ариел беше оцеляла и дори беше станала още по-красива, ако това беше възможно. С настойчивост и изненадваща сила тя беше преодоляла всички препятствия, които съдбата беше изпречила на пътя й. И беше негова, да я обича и пази до края на живота си.
— Цяла нощ ли ще стоиш там и ще ме гледаш? — запита лукаво Ариел.
— Не, имам други идеи как да прекарам нощта — намекна безсрамно Джес. — Ако не си много уморена — добави той.
Не би направил нищо, с което да нарани Ариел, независимо колко много искаше да се люби с нея. Тя вече беше преживяла твърде много.
Отговорът на Ариел беше да излезе от ваната и да протегне ръце към него. Джес реагира незабавно, отблъсна се от вратата и се придвижи към нея с грацията на дебнеща пантера. Ръцете му се обвиха около нея и Ариел почувства краката си да се от делят от пода, когато той я вдигна високо във въздуха. Тя изпищя възторжено, когато Джес я завъртя и пак я спусна на пода. Отстъпвайки назад, той започна да съблича дрехите си.
— Няма смисъл да хабим водата — каза, влизайки във ваната. — Измий ми гърба, скъпа.
Ариел побърза да изпълни желанието му и започна да търка широкия му гръб. Джес изстена в прилив на наслада. Извъртя се внезапно и я вмъкна във ваната при себе си. Водата беше изстинала, но не след дълго те вече създаваха достатъчно топлина, за да забулят стаята в изпарения.
— Джес, аз току-що се изкъпах! — засмя се Ариел, когато тупна върху него със звучен плисък.
— Някога любила ли си се във вана с вода?
— Много добре знаеш, че не съм.
— Значи е време. Обърни се към мене и ме яхни.
— Джес, леглото сигурно е по-удобно.
— Може би — допусна той. — Но как можеш да прецениш, ако никога не си опитала? Отпусни се, скъпа, и ме остави да ти покажа.
Ръцете му бяха топли и убедителни, сребристите му очи бяха хипнотични и подканващи. Ариел не можеше да му откаже нищо.
— Докосни ме — окуражи я той, поставяйки ръката й върху набъбналия си член. — Виж колко много те искам.
Малката ръка на Ариел обхвана ерекцията му и тя се разтърси от начина, по който той реагира на милувката й. Как може нещо да е толкова нежно, като кадифе, но да пулсира от сила и в същото време да е толкова твърдо, запита се тя. Пръстите й се стегнаха, изтръгвайки вик на агония от гърлото на Джес.
— Господи, жено, убиваш ме!
— Сега знаеш аз как се чувствам, когато ме измъчваш — подразни го Ариел, увеличавайки натиска, като бавно движеше ръката си нагоре и надолу по великолепната му дължина.
Думите й замряха в трепереща въздишка, когато Джес намери връхчето на гърдата й, взе го в уста и го засмука силно.
Ръцете му не преставаха да се движат по хлъзгавата й плът, спускаха се по ханша и към стегнатите полукълба на седалището, докато продължаваше да дразни щръкналите й зърна с език и уста. Ариел ахна, когато пръстите му разделиха кадифените венчелистчета на нежната й женственост и се пъхнаха вътре.