Ана Каренина

— Мамо, мога ли да заприказвам с нея? — каза Кити, която следеше непознатата си приятелка и забеляза, че тя се приближава до извора, дето можеха да се срещнат.

— Щом искаш толкова много, ще разпитам по-напред за кея и сама ще я заприказвам — отвърна майка й. — Какво особено намираш у нея? Сигурно компаньонка. Ако искаш, ще се запозная с мадам Щал. Аз се познавах с нейната belle-soeur — прибави княгинята, като вдигна гордо глава.

Кити знаеше, че княгинята е обидена, задето г-жа Щал сякаш отбягва да се запознае с нея, и затова не настоя.

— Колко е мила! — каза тя, като гледаше Варенка, която в това време подаваше чашата на французойката. — Погледнете как всичко у нея е просто и мило!

— Твоите engouements29 ми се виждат смешни — каза княгинята, — не, по-добре да се върнем — прибави тя, като забеляза идващия насреща им Левин с неговата дама и с един немски лекар, с когото той високо и сърдито говореше нещо.

Тъкмо се обръщаха, за да се върнат, когато изведнъж чуха вече не висок говор, а вик, Левин се беше спрял и викаше, а и лекарят се горещеше. Около тях се събраха много хора. Княгинята и Кити се отдалечиха бързо, а полковникът се присъедини към навалицата, за да разбере какво има.

След няколко минути полковникът ги настигна.

— Какво беше това там? — попита княгинята.

— Срам и позор! — отвърна полковникът. — Просто да те е страх да се срещнеш с руен в чужбина. Тоя високият господин се скара с лекаря, наговори му дързости, задето не го лекувал както трябва, и замахна с бастуна. Просто срамота!

— Ах, колко неприятно! — каза княгинята. — Е, и как се свърши?

— Благодарение, че се намеси тая… тая с шапка като гъба. Струва ми се, рускиня — каза полковникът.

— Mademoiselle Варенка? — радостно попита Кити.

— Да, да. Тя се опомни преди всички, улови тоя господин под ръка и го отведе.

— Виждате ли, мамо — каза Кити на майка си, — вие се чудите, че се възхищавам от нея!

От следния ден, като наблюдаваше непознатата си приятелка, Кити забеляза, че и с Левин, и с неговата жена m-lle Варенка е вече в същите отношения, в каквито беше и с другите си protégés. Тя се приближаваше до тях, разговаряше, служеше като преводачка на жената, която не можеше да говори нито един чужд език.

Кити още повече започна да моли майка си да й позволи да се запознае с Варенка. И колкото и да бе неприятно на княгинята да направи първата крачка в желанието си да се запознае с г-жа Щал, която си позволяваше да се гордее с нещо, тя разпита за Варенка и като научи за нея подробности, от които личеше, че в това познанство няма да има нищо лошо, макар че и доброто не беше кой знае какво, първа отиде при Варенка и се запозна с нея.

Като избра време, когато дъщеря й бе тръгнала към извора, а Варенка се бе спряла пред хлебаря, княгинята пристъпи до нея.

— Позволете ми да се запознаем — каза тя и с достойнство се усмихна. — Дъщеря ми е влюбена във вас — прибави тя. — Вие може би не ме познавате. Аз съм…

— То е повече от взаимно, княгиньо — бързо отговори Варенка.