Недостатъчно мъртъв

После огледа снимките. Една анфас и по една за всеки профил. От приемливо близко разстояние. Изпрати ги.

След това изстреля бързо съобщение със същите снимки на Марсел Кулен. Вече му ги беше показал на миниатюрния екран на мобилния си телефон, но щяха да се виждат по-ясно на компютърен екран. После отвори регистъра на произшествията и прегледа онези, които се бяха случили през нощта. Неделните вечери обикновено бяха кротки, с изключение на пътищата през лятото, когато излетниците, уморени, а някои и подпийнали се прибираха у дома. Сред десетките произшествия, които прегледа, имаше няколко незначителни пътнотранспортни, няколко улични престъпления, кражби на коли, битов скандал в Пачам, блъснат възрастен пешеходец от избягал шофьор, взлом във въдичарски клуб и сбиване в ресторант. Нищо, което да бие на очи като връзка със смъртта на Кати Бишоп или Софи Харингтън.

Грейс изпрати още няколко електронни съобщения, после взе дневния ред за оперативката в осем и трийсет от Елинор и се запъти по коридорите към конферентната зала, където разширеният екип надхвърляше четирийсет души.

Започна, като поздрави всички с добре дошли, и обясни специално заради новия екип структурата на разследването. Каза, че отговаря изцяло за командването на двете разследвания, като инспектор Ким Мърфи беше старши следовател по разследване на убийството на Кати Бишоп, а главен инспектор Дуйган беше старши следовател по разследване на убийството на Софи Харингтън. После съобщи, че ще пусне видеозаписа от местопрестъплението със Софи Харингтън и дори ще направи преглед на двете разследвания, за да осъвремени информацията на всички.

След видео прегледа настъпи кратка тишина, нарушена от Норман Потинг, подпрял лакти на масата, прегърбен в смачкания си и лекьосан кремав ленен костюм.

— Май гоним убиец, на който му миришат краката, ако ме питате мен — изръмжа той и се огледа наоколо широко ухилен. На усмивката му отвърна единствено Алфонсо Дзафероне. Но това едва ли беше признание на младия детектив на хумора, беше по-скоро усмивка на съжаление.

— Благодаря ти, Норман — каза Грейс студено, подразнен от грубостта и дебелащината на Потинг. Не искаше да се отклонява от напечатания дневен ред пред себе си, който старателно бе подготвил с Ким Мърфи и своята секретарка тази сутрин, но реши да използва момента да постави Норман на място.

— Може би искаш да започнеш оперативката тази сутрин със събраните от теб данни в подкрепа на твърдението си?

Със самодоволно изражение на лицето Потинг оправи възела на клубната си вратовръзка на съсекския клуб по крикет, която беше почти толкова оръфана, колкото и косата му.

— Ами мисля, че съм изнамерил нещичко в друга посока — и продължи да се занимава с възела си.

— Целите сме слух — каза Грейс.

— Кати Бишоп е имала любовна връзка! — обяви триумфално ветеранът детектив сержант.

Веднага четирийсет чифта очи се обърнаха към него.

— Както може би някои от вас си спомнят — продължи Потинг, като погледна в бележника си, за да се подсети, — установих, че едно беемве кабриолет, регистрирано на името на мисис Бишоп, е заснето от наблюдателна телевизионна камера. Камерата е на бензиностанция на „Бритиш Петролиъм“ на А27, две мили източно от Луис, точно преди полунощ — нощта, в която е била убита — напомни им без нужда. — Впоследствие идентифицирах мисис Бишоп на видеозаписа на бензиностанцията. След това при огледа на въпросната кола в къщата на семейство Бишоп в петък следобед открих талон за паркиране — той отново погледна записките си — от пет и единайсет часа в четвъртък следобед, издаден от автомат на „Саутовър Роуд“, Луис.