Недостатъчно мъртъв
- Автор: Джеймс Питер
- Серия: Рой Грейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лидия Шведова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Недостатъчно мъртъв». Краткое содержание книги:
Поне така представят първоначалната версия на старши детектив Рой Грейс, който се заема да разследва извратеното убийство на Кати Бишоп, красива млада дама от хайлайфа на Брайтън. Грейс стига до заключението, че Бишоп е проявил на пръв поглед невероятната способност да бъде на две места едновременно. Дали някой си е присвоил идентичността му, или пък той е доста изкусен лъжец? Разнищвайки фактите зад фасадата на привидно почтения живот на семейство Бишоп, детектив Грейс открива, че нищо не е такова, каквото изглежда.
А най-неочаквано в хода на разследването крехката стабилност на личния живот на Грейс заплашва да се пропука…
— Искам ДНК проба от плътта — каза той. — Спешно.
Докато говореше, вече използваше мобилния си телефон.
Линда Бъкли, служителката за връзки със семействата, отговори на второто му позвъняване.
— Къде е Бишоп? — попита той.
— Вечеря с роднините си. Върнали са се от Аликанте.
Той попита за адреса, после се обади по мобилния на Брансън.
— Йо, старче… к’во има?
— Какво правиш в момента?
— Ям неприятно здравословни вегетариански канелони от фризера ти, слушам боклучавата ти музика и гледам древния ти телевизор. Човече, защо още нямаш плосък екран, както по цялата планета?
— Загърби проблемите си. Идваш да работиш — каза Грейс и му даде адреса.
66
Тишината се нарушаваше на моменти от звън на чаена лъжичка, с която Мойра Дентън разбъркваше чая във фината си чаша от китайски костен порцелан. Брайън Бишоп не изпитваше удоволствие от общуването с тъста и тъщата си. Знаеше, че това отчасти се дължеше на факта, че самите те не се разбираха много-много. Спомняше си един цитат, който бе прочел някъде, за хора, които водят живот на тихо отчаяние. За съжаление според него нищо не би могло да опише по-точно отношенията между Франк и Мойра Дентън.
Франк беше сериен предприемач… и сериен неудачник. Брайън инвестира малко пари в последното му начинание — фабрика за производство на биологическо дизелово гориво от пшеница в Полша — по-скоро в знак на семейна солидарност, отколкото в очакване да реализира печалба, и толкова по-добре, защото бизнесът фалира, също както и всеки друг преди него, до който се докоснеше Франк. Висок мъж около седемдесетте, на който едва сега възрастта бе започнала да личи, Франк Дентън беше също така и сериен ебач. Носеше косата си стилно дълга, макар че сега беше с мръсно оранжев оттенък заради някаква боя, лявото му око имаше дефект в клепача и постоянно изглеждаше полуотворено. Някога приличаше на Брайън на симпатичен, разпуснат пират, макар че сега, седнал мълчаливо прегърбен напред в креслото си в миниатюрния, горещ до сваряване апартамент, небръснат, с несресана коса, облечен в смачкана бяла риза, му приличаше само на тъжен, запуснат и сломен старец. Чашата му с коняк стоеше недокосната, с тумбестата бутилка на „Торес 10 Гран Резерва“ до нея.
Мойра седеше срещу него от другата страна на резбованата дървена масичка за кафе, върху която се виждаше вчерашният брой на „Аргъс“ с мрачното му заглавие. За разлика от съпруга си, тя беше положила усилие да изглежда добре. В средата на шейсетте, все още беше хубава жена и щеше да изглежда още по-хубава, ако не беше позволила на горчивината толкова да набразди лицето й. Боядисаната й в черно коса, вдигната пищно нагоре, беше сресана елегантно. Носеше семпло, свободно сиво горнище, плисирана тъмносиня пола и черни обуща без токове, беше сложила и грим.
На телевизионния екран с изключен звук един лос тичаше по някаква поляна. Тъй като семейство Дентън живееха през повечето време в апартамента си в Испания, дори и в разгара на лятото намираха Англия за непоносимо студена. Затова държаха централното отопление в апартамента си близо до крайморския булевард пуснато почти на 27 градуса. И прозорците бяха затворени.
Седнал в едно тапицирано със зелен велур кресло, Брайън се потеше. Той отпиваше от бирата си „Сан Мигел“, а коремът му куркаше, въпреки че Мойра току-що беше сервирала вечеря. Той почти не докосна студеното пиле и салатата, нито пък компота от праскови. Просто нямаше никакъв апетит. Нито пък му се говореше много. Тримата седяха и мълчаха през повечето време, откакто бе дошъл преди няколко часа. Обсъждаха дали да погребат или да кремират Кати. Брайън не беше провеждал разговор на тази тема с жена си, но Мойра настояваше твърдо, че Кати би искала да я кремират.
После обсъдиха подробностите около погребението, задържано, докато съдебният следовател не освободеше тялото, което Франк и Мойра вчера бяха отишли да видят в моргата. При разговорите и двамата се разплакаха.
По понятни причини тъстът и тъща му се измъчваха много от смъртта на Кати. Тя беше не само единственото им дете — тя беше единственото истински ценно нещо в техния живот, както и спойващото ги вещество. Една особено неприятна Коледа, когато Мойра изпи твърде много шери, шампанско, а после ликьор „Бейлис“, тя сподели кисело с Брайън, че е приела Франк обратно след забежките му само заради Кати.
— Бирата ти харесва, нали, Брайън? — попита Франк.
Говореше изискан английски — акцент, който бе култивирал, за да замаже работническия си произход. Мойра също имаше превзет изговор, освен когато не пийнеше повечко и не се завърнеше към родното си ланкашърско наречие.