Недостатъчно мъртъв
- Автор: Джеймс Питер
- Серия: Рой Грейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лидия Шведова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Недостатъчно мъртъв». Краткое содержание книги:
Поне така представят първоначалната версия на старши детектив Рой Грейс, който се заема да разследва извратеното убийство на Кати Бишоп, красива млада дама от хайлайфа на Брайтън. Грейс стига до заключението, че Бишоп е проявил на пръв поглед невероятната способност да бъде на две места едновременно. Дали някой си е присвоил идентичността му, или пък той е доста изкусен лъжец? Разнищвайки фактите зад фасадата на привидно почтения живот на семейство Бишоп, детектив Грейс открива, че нищо не е такова, каквото изглежда.
А най-неочаквано в хода на разследването крехката стабилност на личния живот на Грейс заплашва да се пропука…
Той помълча и отново се зае с възела на вратовръзката си. Грейс погледна през прозореца. Отвън небето беше синьо и ясно. Лятото се беше върнало. Като че ли вчерашният следобед беше малка повреда в метеорологичното време, погрешно дръпната от някого ръчка.
— Обадих се на Джон Смит от телекомуникационния отдел тук, в щаба на отдела за разследване на престъпления, който ми дължеше услуга — продължи Потинг. — Накарах го да дойде вчера, за да прегледа мобилния телефон, принадлежал на мисис Бишоп. Въз основа на номер от Луис, открит в паметта за бързо набиране на телефона, успях да идентифицирам някой си мистър Барти Чанселър, портретист с международна известност, доколкото разбирам… на адрес „Саутовър Стрийт“, Луис.
Потинг сега изглеждаше още по-самодоволен.
— В четири следобед вчера отидох да разпитам мистър Чанселър в квартирата му, където той ми призна, че те с мисис Бишоп се срещали от една година. Беше доста разстроен, след като прочел новините за смъртта й, и беше много доволен… ако мога така да кажа… да има пред кого да си излее мъката.
— Какво научи от него? — попита Грейс.
— Изглежда, семейство Бишоп не са били щастливата златна двойка, за каквато ги е имал малкият им местен свят. Според Чанселър Бишоп бил обсебен от работата си и никога не си бил вкъщи. Изглежда, не разбирал, че жена му е самотна.
— Извинявай — прекъсна го Бела Мой сърдито, — Норман, това е съвсем типично за мъж, който се опитва да оправдае връзката си. „О, съпругът й изобщо не я разбира и затова тя падна в прегръдките ми, истина ти разправям, началник!“ — Младата детектив сержантка огледа екипа със зачервено лице. — Признайте честно колко пъти всеки един от вас е чувал това обяснение? Невинаги е виновен съпругът… навън има безброй жени, които са си уличници!
— Какво ще ми разправяш — каза Потинг. — Бях женен за три такива.
— Бишоп знаел ли е? — прекъсна ги Глен Брансън.
— Чанселър не мисли така — отговори детектив сержантът.
Грейс замислено записа името в бележника си.
— Значи сега имаме още един потенциален заподозрян.
— Имайте предвид, че той е доста добър художник — каза Потинг. — Взема между пет до двайсет хиляди за портрет. За тези пари можеш да си купиш кола! Или къща там, откъдето идва новата ми булка.
— Това има ли значение, Норман? — попита Грейс.
— Тези артистични типове, някои от тях могат да бъдат доста изчанчени, това мисля. Четох, че Пикасо чукал жени и на деветдесет години.
— Е, щом е художник, трябва да е извратен. Това ли искаш да кажеш? — Бела Мой днес беше в наистина лошо настроение по отношение на Потинг. — Значи трябва да е нахлузил противогаз на главата на Кати и я е удушил, така ли? Тогава защо не престанем да си губим времето… да идем в Кралската прокуратура с доказателствата си, да вземем заповед за арест на Чанселър и да приключим с това?
— Бела! — каза Грейс твърдо. — Благодаря ти, достатъчно!
Тя гледаше Потинг с убийствен поглед и зачервено лице. Грейс се почуди за миг дали пък враждебността й към детектив сержанта нямаше някакви по-дълбоки корени. Да не би някога да ги е свързвало нещо друго? Съмняваше се, като ги гледаше сега и сравняваше грозния стар боен кон със свежата и привлекателна, трийсет и пет годишна разведена млада жена. Нямаше начин.
— Ти откри ли нещо в къщата му, което да показва, че може да е извратен? — попита Ким Мърфи. — Противогази, които да висят по стените? Или да се виждат на картините му?
— Имаше няколко неприлични голи тела по стените, ви казвам! От онзи тип картини, които не бихте искали да види старата ви майчица. Изкопчих от него и нещо друго много интересно — бил е с мисис Бишоп в четвъртък вечерта. Почти до полунощ.
— Трябва да го доведем за разпит възможно най-бързо — каза Грейс.
— Ще дойде в десет.
— Добре. Кой ще го разпитва с теб?
— Детектив Никол.
Грейс хвърли поглед на Никол. Новоизлюпеният татко потисна една прозявка, като едва държеше очите си отворени. Очевидно бе прекарал поредната тежка нощ с бебето. Рой нямаше нужда от умиращо за сън зомби да разпитва такъв важен свидетел. Той погледна Дзафероне. Колкото и да не харесваше нахалния младеж, Дзафероне щеше да е идеален за целта. Арогантността му можеше да извади когото щеш от релсите, особено пък чувствителен художник. А често най-добрият начин да измъкнеш нещо от един свидетел беше да го притиснеш така, че да изгуби контрол.