Недостатъчно мъртъв
- Автор: Джеймс Питер
- Серия: Рой Грейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лидия Шведова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Недостатъчно мъртъв». Краткое содержание книги:
Поне така представят първоначалната версия на старши детектив Рой Грейс, който се заема да разследва извратеното убийство на Кати Бишоп, красива млада дама от хайлайфа на Брайтън. Грейс стига до заключението, че Бишоп е проявил на пръв поглед невероятната способност да бъде на две места едновременно. Дали някой си е присвоил идентичността му, или пък той е доста изкусен лъжец? Разнищвайки фактите зад фасадата на привидно почтения живот на семейство Бишоп, детектив Грейс открива, че нищо не е такова, каквото изглежда.
А най-неочаквано в хода на разследването крехката стабилност на личния живот на Грейс заплашва да се пропука…
— Значи се занимавате с компютри?
— Аз съм бизнесмен. Но да, доста съм наясно с компютрите. Имам степен по когнитивни науки от университета в Съсекс.
— Предполагам, че бизнесът ви е успешен?
— Включиха ни в списъка на „Сънди Таймс“ на стоте най-бързо разрастващи се компании в Обединеното кралство миналата година — каза Бишоп. Под мрачното му настроение се усети следа от гордост.
— Надявам се всичко това да не ви окаже отрицателно въздействие.
— Това всъщност вече няма значение, нали? — каза той мрачно. — Всичко, което правех, беше заради Кати. Аз… — гласът му заглъхна. Той извади носната си кърпа и зарови лице в нея. После внезапно в изблик на гняв изкрещя: — Моля ви, хванете това копеле. Този перверзник! Този абсолютно проклет… — и избухна в сълзи.
Грейс поизчака малко, а после попита:
— Искате ли нещо за пиене?
Бишоп, ридаейки, поклати глава.
Грейс продължи да чака, докато се успокои.
— Съжалявам — каза Бишоп, избърсвайки сълзите си.
— Няма нужда да се извинявате, сър — Грейс му даде още малко време, а после попита: — Как бихте описали отношенията със съпругата си?
— Обичахме се. Отношенията ни бяха добри. Мисля, че се допълваме… — той млъкна, после каза с натежал глас: — допълвахме.
— Да сте се карали напоследък?
— Не. Мога честно да заявя, че не сме.
— Имаше ли нещо, което да тревожи съпругата ви? Да я безпокои?
— Освен превишаването на лимита на кредитните й карти ли?
Грейс и Брансън се усмихнаха плахо, несигурни дали това беше тромав опит за хумор.
— Можете ли да ни кажете какво правихте днес, сър? — каза Грейс, променяйки темата.
Бишоп свали носната кърпа.
— Какво съм правил днес?
— Да.
— Прекарах сутринта в опит да се оправя с електронната си поща. Обадих се на секретарката си и обсъдихме списък от мои срещи, които тя трябваше да отмени. В сряда трябваше да летя за САЩ, за да се срещна с потенциален нов клиент в Хюстън, и тя трябваше да отмени тази среща. После обядвах с един приятел и жена му… отидох в тяхната къща.
— Те могат ли да потвърдят това?
— Исусе! Да.
— Имате превръзка на ръката си.
— Жената на приятеля ми е медицинска сестра… реши, че драскотината не трябва да бъде открита — Бишоп поклати глава. — Какво има? Отново ли се връщаме към испанската инквизиция?
Брансън вдигна ръце.
— Просто се тревожим за благополучието ви, сър. Когато хората скърбят, не обръщат внимание на някои неща. Само това.
Грейс много би искал в този момент да каже на Бишоп, че шофьорът на таксито, в което той твърдеше, че бил наранил ръката си, ясно си спомняше Бишоп, но нямаше абсолютно никакъв спомен да се е наранявал. Но реши да си пази барута по този въпрос за по-късно.
— Само още няколко въпроса, мистър Бишоп, после приключваме — той се усмихна, но в отговор получи само празен поглед.
— Името Софи Харингтън говори ли ви нещо?
— Софи Харингтън ли?
— Млада жена, която живее в Брайтън и работи в Лондон за филмова продуцентска компания.
— Софи Харингтън? Не — каза Бишоп решително. — Не ми говори нищо.
— И никога не сте чували за тази млада дама? — упорстваше Грейс.
И двамата с Брансън забелязаха колебанието му.
— Не, не съм.
Човекът лъжеше, Грейс знаеше това. Стрелването на очите към сферата на логическите построения беше безспорно. Два пъти.
— Трябва ли да я познавам? — попита той неловко, опипвайки почвата.
— Не — отвърна Грейс. — Само задавам въпрос познавате ли я случайно. И последното нещо, за което бих искал да говоря с вас тази вечер, е застраховката живот, която сте сключили за мисис Бишоп.
Бишоп поклати глава с изражение на искрена изненада. Или пък беше чудесно актьорско изпълнение.
— Преди шест месеца, сър — каза Грейс, — вие сте направили застраховка живот в банка на Хонконгската и шанхайска банкова корпорация на името на жена си, за три милиона лири стерлинги.
Бишоп се ухили глупаво, енергично клатейки глава.
— Няма начин. Съжалявам, но не вярвам в застраховките живот. Никога в живота си не съм сключвал такава полица!
Грейс го гледа изпитателно известно време.
— Мога ли да си изясня нещата, сър? Вие ми казвате, че не сте сключвали полица за застраховка живот на мисис Бишоп?