Тринадесетият съдебен заседател
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тринадесетият съдебен заседател». Краткое содержание книги:
Кой е виновният? Съпругата, Дженифър Уит е арестувана. Защо всички мислят, че тя е извършила убийството на детето и съпруга си? Предстои тежък и труден процес, в който Дизмъс Харди стига до неподозирани разкрития от миналото на Дженифър. И все пак тя ли е виновната?
С невероятна проникновеност в женската психика Джон Лескроарт изгражда един от най-добрите си романи „ТРИНАЙСЕТИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ“.
Обзе го нещо като надежда.
След вечеря му се обади Глицки и му каза да пусне новините, защото показвали Дейвид Фримън.
Моузес и съпругата му — вече — Сюзън, бяха се отбили да ги видят и всички седяха във всекидневната. Харди включи телевизора и седна на канапето.
— Този човек се надува като балон с топъл въздух — отбеляза Моузес.
Харди отговори, че Дейвид Фримън наистина е такъв — когато му изнася.
Появи се и самият Фримън — брадясал, неугледен, с изкривена вратовръзка, неогладена риза и навити ръкави — човекът, който денонощно работи за клиента си. Седеше върху бюрото в кабинета си, а зад гърба му се виждаха рафтовете с книги. Появи се и гласът му: „… победа, но, за да съм честен докрай, трябва да кажа, че я очаквах. Още от самото начало настоявах обвинението да отпадне поради липса на достатъчно доказателства и решението на съдията само потвърждава увереността ми в едно — Дженифър Уит е невинна. Тя не е извършила това, в което я обвиняват“.
Франи и Харди, които сега имаха обща тайна, се спогледаха.
— Голяма работа е — прошепна Харди.
Младата репортерка се появи в кадъра и заговори забързано: „Очевидно окуражен от вчерашната победа, господин Фримън е готов да отправи още по-тежки обвинения.“
Репортажът беше монтиран и звукът отново се появи по средата на изречението: „… политическият мотив. Неприятно ми е да повдигам този въпрос, но за жалост се налага. Дийн Пауъл се кандидатира за поста главен прокурор, като горещ привърженик на смъртното наказание. Но смъртното наказание не може да се прилага само за чернокожите. Той има нужда от дело като това точно в момента. Ако не се беше появила Дженифър Уит, щеше да я измисли сам“. Фримън наведе глава, искрено потресен от недостатъците на човешката природа. „За жалост, той направи тъкмо това.“
После изведнъж ги върнаха в студиото и коментаторът отбеляза: „Това са доста сериозни обвинения, Шел, така че Канал 5 ще следи отблизо развитието на делото.“
„Така е, Джак — усмихна се Шел към камерата и изпълни екрана. — Искаш ли да знаеш какво става, когато три сестри се карат за семейното куче?“
— Страхотно! — обади се Франи.
Моузес се наклони напред и изшътка на сестра си, заговори на телевизора:
— Аха, три сестри и семейното куче. Искам да знам какво става. Как да не искам?
Шел продължаваше:
„Всичко това прилича на драма, достойна за цар Соломон, и се развива пред очите ни, в Дейли Сити. Не сменяйте канала, за подробностите ще поговорим след малко.“
Харди стана, изключи телевизора и каза:
— Съжалявам, Шел, няма да те слушам.
Моузес скочи.
— Ей, Диз, ще умра, ако не науча какво ще стане с трите сестри и кучето!
Сюзън го удари по крака.
— Перверзен тип.
— Как можеш да постъпиш така? Да изключиш Шел!?
Харди се върна на мястото си.
— Помагат ми годините, отдадени на обучение и терапия. Защо имам чувството, че делото на Дженифър Уит ще добие зловещи измерения?
— Защото имаш изумително шесто чувство — отбеляза Франи и го потупа по рамото. — Изглежда денят е беден на новини.
Моузес я прекъсна с жалостив вопъл, че искал на всяка цена да научи за сестрите и кучето.
— Изяли са го — отбеляза Франи.
Сюзън кимна:
— Нарязали са го на парченца. Изпържили са ушите и са ги сервирали със синьо сирене.
Харди стана.
— Ще ми се да вляза в протокола, като изразя радостта си от факта, че съм сред хора, които толкова добре разбират големите проблеми на нашето време. Отивам да си взема десерта.
Не беше уморен, защото следобедът успя да подремне. Моузес и Сюзън си тръгнаха малко след десет, а Франи, която трябваше да храни Винсънт в един, отиде да си легне.
Харди сложи дърва в камината и седна на креслото, за да почете. Едва бе отворил книгата, когато телефонът иззвъня. Грабна слушалката веднага.
Беше Глицки, който заяви, че Фримън е истинска звезда.
— Съд по телевизията… затова е велика нашата страна.
— Затова и заради портокаловия сок. Но имам чувството, че не се обаждаш, за да говорим за цитруси.
— При нормални обстоятелства бих го направил, но ми хрумна, че много ще ти се иска да научиш и още нещо.
Харди преброи наум до пет. Един пън в камината изпука и полетяха искри.
— Обичам тази игра — каза той.
— Преди около десет минути се обадих на „Детайли“ по друг въпрос. Взели са интервю от един тип на име Марко… нещо си. Познато ли ти е?