Призракът на тресавището
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призракът на тресавището». Краткое содержание книги:
Жестокото убийство на абат Стивън разбива привидния покой зад стените на абатството. Едуард Първи възлага на своя довереник, тайния агент сър Хю Корбет, да залови убиеца на абата. Но тихата обител сякаш внезапно се е превърнала в обиталище на смъртта — един след друг загиват монаси при загадъчни обстоятелства, а труповете са жигосани с герба на кървавия барон Мандевил. Възможно ли е да има нещо вярно в старите легенди? Какво е смущавало духа на праведния абат непосредствено преди смъртта му? Имат ли терзанията му някаква връзка с работата му като заклинател и интереса му към демонологията?
Сър Хю Корбет трябва да открие истината сред лабиринт от интриги и заблуди, да си проправи път през мрежа от алчност, завист и стари грехове до изтерзаната и болна душа на убиеца.
— Сър Хю, бих искал да разговарям насаме с теб!
— Какво има?
Приорът запристъпва объркано от крак на крак.
— Ние отворихме погребалната могила.
— И? — попита Корбет.
— Намерихме стар саркофаг, на много столетия. Дървото бе изгнило, но е било доброкачествено. Вътре лежи скелет на знатен човек.
— Значи, открихте вашия свят Сигбърт?
— Не, ако съдим по материята и украшенията, бих казал, че в саркофага лежи тялото на жена.
Приорът срамежливо погледна Корбет, който отметна глава и избухна в смях.
— Сигурен ли си? — попита той.
— Толкова, колкото, че стоя тук. Скелетът е цял и неразложен. Това е чудо! Дори по черепа има кичури руса коса. Има белег от меч тук! — Той посочи лявото си рамо, точно под врата.
— И коя според вас е била тази жена? — попита Корбет, като изтриваше очи с опакото на ръката си.
— Проверихме в ръкописите. Трябва да е била най-голямата дъщеря на Сигбърт, Бертолда, франкска принцеса. Тя също е управлявала малкото кралство, съществувало някога тук. Навярно езичниците са я предали на мъченическа смърт поради вярата й.
Корбет се облегна в креслото и внимателно се взря в приора.
— Значи, си имате реликва?
— Да, сър Хю, имаме си свети мощи. Te се подготвят за съхранение в дома на мъртвите.
Корбет плесна с ръце:
— Искаш да кажеш, докато това тук приключи. Ранулф! — извика той към довереника си, който пазеше на вратата. — Доведи останалите! Отче приоре, имаме работа!
В стаята започнаха да влизат един след друг членовете на съвета, Дънстън, Елфрик и Ричард; архидякон Уолъсби и накрая Пердитус. Te седнаха на столчетата, които Ранулф беше приготвил. Чансън пазеше на вратата, а Ранулф дойде и седна край Корбет. Сър Хю извади своето пълномощно, показа кралския печат и го остави на масата. За да напомня, че той има права на кралски съдия, мечът му лежеше до пълномощното.
— Аз съм кралският пълномощник в тези земи! — започна Корбет. — Във всяко отношение това е съд, който разглежда делата на Короната. Първо, бих искал да говоря за смъртта на абат Стивън и за отвратителните убийства, случили се в това абатство. И така, относно смъртта на абат Стивън… — Корбет се изправи в креслото си и огледа присъстващите. — Във всяко отношение всички вие сте виновни. — Той разсече въздуха пред себе си с ръка, за да предотврати протестите им. — В известен смисъл — продължи той, — абат Стивън е бил странен човек. Духовник, който е търсел основание както за своята вяра, така и за своето призвание. Няма да обяснявам, все още не, защо сър Стивън Д’Обини е станал монах, но той си е имал своите тайни, свързани и с насилствената смърт на неговия приятел сър Реджиналд Харкорт, чиито трагични останки бяха открити в погребалната могила. — Корбет замълча. — Д’Обини е бил отговорен за смъртта му.
— Не! — възпротиви се Елфрик. — Не може да бъде!
— Да, вярно е и мога да го докажа. Той е убил Харкорт не злонамерено, а в яростна свада за жена, която и двамата обичали. Д’Обини с измама прикрил своя грях, обаче го изкупвал чрез покаяние. Но Д’Обини не вярвал в Бога, в Неговите ангели или в силата на Църквата. Той непрестанно търсел доказателство. Станал ненаситен учен, религиозен наставник, теолог, изучавал демонологията. Преследвайки сатаната — добави Корбет, — абат Стивън е мислел, че може да намери Бога. Предполагам, че животът като абат му е давал известен мир, докато амбициозните членове на неговия съвет започнали да предявяват искания за погребалната могила.
— Значи, не е защитавал светите мощи? — прекъсна го приорът. — А собствения си грях?
— Разбира се! Тогава — продължи Корбет, като криеше погледа си от мъжа, за който знаеше, че е убиецът, — съветът започнал своята тайна война срещу своя абат.
— Не е вярно! — възкликна брат Дънстън.
— Започнали сте я! — Корбет удари с юмрук по масата.
— Не открито! Уставът на свети Бенедикт е съвършено ясен относно подчинението на братството пред абата. Всички вие сте вървели по своите различни пътища, до идването на архидякон Уолъсби в тази свята обител, решен да даде воля на замисленото от самия него злодеяние. Той е искал да унижи абат Стивън, да докаже, че абатът не е заклинател. Бил е подпомаган от някои от вас, така ли е? Но докато заговорничел, предателството нападнало като пепелянка и ухапало неговите помощници. Вашият абат направил силно впечатление на измамника Тавърнър; отначало въвлечен в злоумишлените планове на Уолъсби, Тавърнър по-късно отказал да вземе каквото и да е участие в представлението и измамата, която сте замисляли.