Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
— О, съжалявам, няма да надебелея с тези пръчки. Какво е… извинявай… какви са тези храни?
— Това ние наричаме темпура — риба, пържена в тесто за палачинки.
— О, съжалявам, какво е „тесто“? — Тайърър слушаше внимателно, не схващаше много от думите, но разбираше същността, знаеше, че на другия също му липсват английски думи. „Говорим повече на английски, отколкото на японски — помисли си той кисело, — но няма значение. Накама е прекрасен учител и изглежда, че сме се нагодили един към друг, което е чудесно — без него нямаше да съм тук, вероятно нямаше и да съм жив и никога нямаше да завоювам такъв престиж пред Марлоу, Палидар и Дребосъка Уили Уинки, да не говорим пък за безценните сведения, с които японецът ме снабдява“. Тайърър се усмихна. Беше му приятно, че вече може да нарича мислено Сър Уилям по прякор, а само допреди няколко дни трепереше от страх пред него. — О, сега разбирам. Тесто за палачинки! Ние също използваме такова тесто.
— Тази храна харесва ти, Тайра-сан? — Хирага, премина на английски.
— Да, благодаря ти. — Винаги, когато можеше, Тайърър отговаряше на японски. — Благодаря за всичко, масаж, баня, сега спокойствие, о, съжалявам, спокойствие и щастие.
Някои от храните му се сториха възбуждащи, темпура и якитори, хапки пилешко, печени на скара, със сладък и солен сос. Той особено хареса анаго — печена на скара змиорка с горещ сладко-кисел сос. Суши, парченца от разнообразни сурови риби с различен цвят и вид върху топка ориз — отначало му бе трудно да ги преглътне, но когато ги потопи в странен солен сос, наречен сой или соя, те станаха апетитни. „В крайна сметка — помисли си той — татко ме съветваше да опитам всичко: «Синко, след като настояваш за това злощастно хрумване да станеш преводач от японски, съветвам те да се потопиш в техния начин на живот и хранене и т.н. — без да забравяш, че си английски джентълмен със задължения, с дълг към Короната, към Империята и Бога.»
Чудя се какво би казал Стария за Фуджико. Тя със сигурност е част от техния начин на живот.“ Тайърър внезапно грейна и посочи с пръчката:
— Какво е това?
— О, съжалявам, Тайра-сан, невъзпитано е да се посочва с тънкия край на пръчката. Моля, използвай другия край. Това е уасабе. — Преди Хирага да успее да го спре, Тайърър защипа бучка от купчинката зелена паста и я изяде. Устата му веднага пламна и той се задъха, потекоха му сълзи, едва гледаше от люто. След малко пожарът премина, но Филип продължи да диша тежко. — Боже Господи — Хирага подражаваше на Тайърър и се опитваше да не прихне. — Уасабе не яде, само слага мъничък — съжалявам, думата е трудна — само слага мъничък в сой за пикантност.
— Моя грешка — задъха се Тайърър, за момент се бе задушил. — Боже Господи, това е смъртоносно, по-лошо е от люта чушка! Следващ път аз внимава.
— Много добър за човек започва, Тайра-сан. И учи японски всичко много бързо, добре.
— Домо, Накама-сан, домо. Също и ти с английския. — Стана му приятно от комплимента. Тайърър положи усилия да бъде още по-сръчен. Следващият залък, който опита, беше тако, парче от пипала на октопод. На вкус беше като хлъзгава гума дори подправено със сой и уасабе. — Много е вкусно. Много ми харесва.
„Умирам от глад — мислеше си той. — Бих искал тройна порция от пилешкото, още една купичка с ориз, още двайсетина скариди темпура, а Хирага яде колкото едно бебе. Няма значение, забавлява ме самурай, няма и седмица, откакто ни помогна да се измъкнем от Легацията в Йедо без международни произшествия, няма и шест седмици, откакто за първи път срещнах Андре, а вече мога да говоря малко японски, вече зная за обичаите им повече от, кажи-речи, всички търговци, които са тук от самото начало. Ако продължавам така, ще ме обявят за официален преводач след няколко месеца и, току-виж, ми дали служебна заплата: четиристотин лири годишно! Ура или Банзай, както казват японците. При сегашния курс на обмяна лесно мога да си позволя друг кон, но преди това…“
Сърцето му заби по-силно.
„Преди това, ще откупя Фуджико с договор. Накама обеща да ми помогне, така че няма да имам трудности. Той ми обеща. Може би ще започнем още тази вечер — слава Богу, Фуджико се е върнала от посещението при баба си. Неделя е и Господ не позволява, но няма значение. Карма.“