Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
Независимо че Корнелия, майката на Гракхите, не се яви в сънищата й, за да й даде тъй желаните наставления, на другата сутрин Аврелия вече знаеше как трябва да постъпи. Първото, което направи, бе да прати Кардикса до дома на Цезарите, където да предаде на Гай Юлий Цезар Младши бележка от нейно име.
В бележката пишеше само следното: „Поискай ръката ми.“
По-нататък не й оставаше нищо друго, освен да се скрие в работната си стаичка, откъдето излизаше само за да се храни със семейството си; на масата се държеше възможно най-незабележимо, за да не си проличи пред родителите й промяната, която беше настъпила тъй изненадващо у нея, не и преди да е направила своя решаващ ход.
На другия ден тя издебна клиентите на Марк Кота да се разотидат и като изчака час-два — за всеки случай беше питала секретаря му за дневното му разписание и той я беше уверил, че чичо й няма да ходи на заседание нито на Сената, нито на народното събрание, — почука на вратата му.
— Татко?
Той вдигна глава от писмата, които преглеждаше.
— О, днес сме на „татко“, така ли? Влез, дъще, влез — усмихна й се топло. — Искаш ли да повикаме и майка ти?
— Да, ако обичаш.
— Ами тогава иди я намери.
Аврелия излезе от таблиния и след минута се върна с Рутилия.
— Седнете — покани ги Кота.
Двете Се разположиха една до друга на кушетката.
— Е, Аврелия, какво имаш да ни кажеш?
— Да са се появявали нови кандидати в списъка ти? — отвърна на въпроса му с въпрос девойката.
— В интерес на истината, да. Вчера ме посети младият Гай Юлий Цезар и понеже не виждам какво мога да имам против него, включих го и него към останалите. С гордост мога да ти заяви, че официалните кандидати за ръката ти са вече тридесет и осем.
Неочаквано девойката се изчерви. Кота я изгледа недоумяващо, тъй като за дългите години, в които двамата живееха под един покрив, никога не му се беше случвало да я види тъй смутена. Розовото й езиче се показа, за да овлажни пресъхналите й устни, а и Рутилия, която се беше дръпнала малко встрани, та по-добре да наблюдава дъщеря си, не по-малко изненадана от мъжа си се взираше в избилите розови петънца по бузите на момичето.
— Взех решение — рече Аврелия.
— Прекрасно! Ще ни кажеш ли кой е той? — зарадва се Кота.
— Гай Юлий Цезар Младши.
— Какво? — стресна се бащата.
— Кой? — смаяно попита Рутилия.
— Гай Юлий Цезар Младши — бавно повтори Аврелия.
— Брей! Ето, че последната колесница спечели състезанието — каза Кота развеселен.
— Да не забравяме, че това е колесницата на брат ми — намеси се Рутилия. — Богове, ама наистина е умник този мой брат! Откъде е могъл да знае?
— Той е забележителен човек — съгласи се Кота, след което се обърна отново към доведената си дъщеря: — Срещнала си се с Гай Юлий Младши у вуйчо си онзи ден — за пръв път ли?
— Да.
— Но той пръв е поискал да се ожени за теб.
— Да.
— Скъпа моя, Гай Юлий е сравнително беден човек — предупреди Рутилия дъщеря си. — Ожениш ли се за него, не можеш да очакваш нито разкош, нито удобства.
— Човек не се жени заради разкоша и удобствата.
— Радвам се да го чуя от устата ти, дете мое — на свой ред понечи да й възрази Кота, — но все пак, държа да знаеш, че не той е мъжът, когото бих ти избрал.
— Би ли ми казал защо, татко? — попита Аврелия.
— Той произлиза от доста особено семейство. Родителите му са твърде… нетрадиционни. Освен това са обвързани и по сватовска, и дори по идейна линия с Гай Марий — човек, когото силно ненавиждам — изплю камъчето Кота.
— Но чичо Публий го харесва — възрази момичето.
— Чичо ти също има странни мнения по някои въпроси — намръщи се Кота. — И все пак не е стигнал чак дотам, че да гласува в Сената против интересите на собствената си класа, само и само да угоди на приятеля си Гай Марий. Уви, не мога да кажа същото за Юлиите от Гайевия клон! При това Публий се е сражавал дълги години рамо до рамо с Гай Марий, така че естествено е между двамата да е възникнала дружба. Старият Гай Юлий Цезар посрещна Гай Марий с отворени обятия и при това научи цялото си семейство да изпитва уважение към човек като него.
— Но забравяш, че само преди известно време Секст Юлий се ожени за една Клавдия — напомни му Рутилия.
— Да, така е.
— Ами не виждам какво лошо има в подобна връзка. В крайна сметка нищо не те кара да мислиш, че синовете са също толкова привързани към Гай Марий, колкото баща им.
— И все пак, Рутилия, те са негови шуреи.
Но тук Аврелия взе отново думата: