Битие [bg]

В същия миг огромната водородна клетка се загърчи като гигантско черво, получило внезапен спазъм. Цялата розова тръба, по-голяма от „Боинг 747“, се сви — започна от долната част и продължи към появилия се отвор на самия й връх, подобно на паста за зъби, изхвърляйки съдържанието си нагоре.

Ударната вълна запрати Уорън назад през зелената тръба. Тор успя да го сграбчи за яката и го измъкна на пътеката. Нямаше нищо хубаво във „въздуха“, който беше поела. Пред очите й затанцуваха петна. Дребният мъж беше в още по-лоша форма и се мъчеше да си поеме дъх.

Тор успя по някакъв начин да го завлече на десетина метра по пътеката: едва се измъкнаха от смъкващите се гънки на изпуснатата клетка. Накрая се озоваха на място, където се дишаше по-сносно. „Успяхме ли да променим нещата?“ — трескаво се запита тя.

Инстинктивно си сложи очилата. Трябваха й няколко мига, за да се ориентира в информационната буря.

Една картина показваше пламъци, бълващи от дупка в горната част на великолепния кораб. Друга показваше как носът на цепелина започва да се накланя стръмно надолу, докато влекачът дърпаше с все сили въжето, за да приземи летящото чудовище. „Духът на Хула Виста“ се съпротивляваше като жребец, дърпаше се и се опитваше да набере височина.

За момент Тор се сви от страх. „Господи, какво направихме?“

Внезапно й хрумна нещо. С Уорън бяха направили всичко това, разчитайки изцяло на информация, която беше дошла отвън. От груповия ум на любители на цепелини и учени аматьори, които твърдяха, че голямото количество допълнителен водород трябва да отиде някъде и трябва да е съхранено в някои от хелиевите клетки.

Но онази хелиева клетка, която разряза Уорън, се бе оказала съвсем наред.

И сега, насред целия хаос, тя започна да си задава въпроси. Каква беше тази умна тълпа? Възможно ли бе групата да е лице на хитри заговорници, които използваха нея за свършването на мръсната работа? Като й подхвърлят невярна информация, за да постигнат точно този резултат?

Съмнението премина през ума й за секунда. И изчезна. Умната тълпа беше отворена и достъпна. Ако нещо в нея намирисваше, вече щеше да се е образувала друга тълпа, която да нададе вой до небето и да изобличи лъжите. Както и да е, ако хелиевите клетки си бяха наред, най-лошото, което можеха да направят с Уорън, бе да предизвикат раздрусващо, но безопасно кацане на цепелина върху влекача му.

Което си беше новина. Но не особено вълнуваща. И тази мисъл само засили решимостта й.

Тор рязко изправи служителя и го забута нагоре към кърмата по вече наклонената пътека.

— Бързо! — Нейният глас също беше станал писклив от хелия. — Трябва да направим още нещо!

Уорън направи смел опит да се подчини, но на Тор й се наложи да го поддържа, тъй като пътеката постепенно ставаше все по-стръмна. Когато той се приготви да разреже друга зелена клетка близо до кърмата, Тор го задържа за лакътя.