Стъкларят от Мурано
- Автор: Фиорато Марина
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Стъкларят от Мурано». Краткое содержание книги:
С глас, твърде нисък, за да бъде чут от когото и да било друг, освен от свещеника, той изрече:
— Отче, дарявам тези пари за сираците към Болницата на милосърдието!
Както и се надяваше, маската промени гласа му до неузнаваемост. Свещеникът протегна ръка, за да поеме торбата с шаблонните думи за благодарност, обаче Корадино я задържа, докато не се увери, че отецът го поглежда в очите. Отец Томазо не може да не го познае!
— За сираците — натърти многозначително.
Очите на свещеника проблеснаха. Той обърна ръката, която държеше торбата, и погледна дланта — гладка, без никакви отпечатъци. Отвори уста, за да каже нещо, но очите зад маската го стрелнаха предупредително. Свещеникът бързо се осъзна и рече:
— Имате думата ми, че те ще ги получат! — А после, като че ли се догаждаше какво предстои, допълни: — Бог да те благослови, човече!
Една топла и една леденостудена ръка се стиснаха за миг, а после вратата се затвори.
Корадино продължи напред. Не съзнаваше накъде върви. Единственото, което знаеше, бе, че трябва да се отдалечи максимално далече от сиропиталището.
А после, накрая, свали маската си.
Да продължа ли да вървя, докато ме открият? И как въобще ще се случи всичко?
И тогава, внезапно, разбра накъде трябва да тръгне. С всяка следваща стъпка напред нощта се стоварваше все по-силно отгоре му, притискайки го безвъзвратно в своя мрак. Водата в каналите се плискаше близо до уличките и шептеше за сбогом. И ето че най-сетне Корадино чу зад себе си очакваните крачки. Звучаха в синхрон с неговите. Накрая стигна Кале дела Морте — Улицата на смъртта — и спря. Крачките зад него също спряха. Корадино се изправи срещу водата и без да се обръща назад, попита:
— Леонора ще бъде ли в безопасност?
Паузата, която настъпи, му се стори безкрайна. Плис, плис, плис. А после, зад него, един глас, сух като пясък, изрече:
— Да. Имаш думата на Десетимата!
Корадино въздъхна облекчено и зачака последното действие на пиесата, наречена негов живот.
Камата проникна в гърба му, ала болката се усети малко по-късно, когато осъзнаването на случващото се го бе накарало да се усмихне. Безупречността и лекотата, с която острието се плъзна между ребрата му, можеше да означава само едно. Той се разсмя. Нали искаше поезия? Ето ти поезията! Ето ти и иронията, която толкова търсеше! Какъв идиот е бил да си придава такъв романтичен ореол! Да се изживява като герой от епична драма, доброволно жертващ живота си! А през всичкото това време единствено те са били онези, планиращи последното действие със завиден усет за театралност — като най-подходящото и трагикомично напускане на сцената в стила на Карнавала! Истинско венецианско напускане. Бяха използвали стъклена кама — стъкло от Мурано.
И най-вероятно — изработено от мен.
Смехът му се превърна в кънтеж заедно с последния му дъх. Усети окончателното завъртане на китката на убиеца, което отдели острието от дръжката на камата. Усети как кожата над острието се затваря, за да не остави нищо повече от невинна драскотина в мястото на проникването си. Корадино се прекатури във водата. В мига преди да разкъса повърхността й, за първи и за последен път през живота си зърна своето отражение. И видя глупак, който се смее на собствената си смърт. И докато потъваше към ледените дълбини на канала, водата се затвори над тялото му, оставяйки нищо повече от невинна драскотина в мястото на проникването му.
От сенките в Улицата на смъртта, ужасен и разтърсен до дъното на душата си, наблюдаваше Салваторе Наваро — новият главен майстор на работилницата в Мурано. Беше получил указания за времето и мястото от агент на Десетимата и му бе заръчано да присъства под страх от смъртно наказание. Избран на този пост сравнително скоро след смъртта в затвора на неговия предшественик Джакомо дел Пиеро, Салваторе не посмя да откаже. И докато сега наблюдаваше края на великия Корадино Манин — гений, който му беше служил за пример още от дните му на обикновено момче за всичко, той осъзна, че е тук като свидетел. И че от него се очаква да се върне в Мурано и да разкаже на колегите си всичко, което е видял.
И че така той, а чрез него и останалите стъклари на острова получават предупреждение от Републиката.
Трийсет и девета глава
Книгата
Алесандро последва свещеника до вътрешната част на олтара, а оттам поеха по тясна спираловидна стълбичка.