Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
Синайка я подмина забързано, дрехата ѝ — разбухната с воал в розово и оранжево, лицето ѝ — бледо като луната. Куче се разлая в една пресечка. Трима картадами минаха край Ситрин, мънистата в козината им тракаха и звънтяха. Казаха си нещо, което Ситрин не разбра, и се разсмяха. Тя не им обърна внимание. Светлините в прозорците на квартирата ѝ грееха съвсем наблизо. Ако някой я нападнеше сега, трябваше просто да извика и капитан Уестер и Ярдем Хейн щяха да се притекат на помощ. Мисълта беше приятна и ѝ вдъхна чувство за сигурност, пък било то и фалшиво.
Още от стълбището чу как дъските в стаята скърцат равномерно под стъпките на капитана. Отвори вратата и я посрещна навъсената му физиономия.
— Много се забави — каза той.
Ситрин сви рамене.
— Колко си изпила?
Ситрин отиде при кревата и седна до тралгуна. Ярдем миришеше на открити поля и мокри кучета. Прииска ѝ се да го почеше по широкия гръб. Капитан Уестер я гледаше и чакаше отговор.
— Не помня точно — каза тя. — А и не го платих аз всичкото.
Уестер вдигна вежда.
— Топенето наближава. Трябва да вземем решение — каза тя съвсем членоразделно, без заваляне и фъфлене.
— Вярно — каза капитанът и скръсти ръце. Последната светлина на деня нахлуваше през прозореца, смекчаваше острите ръбове на сърдитата му гримаса и затопляше сивото по слепоочията му. Изглеждаше млад. Ситрин си спомни, че Опал го беше обявила за привлекателен, и се зачуди дали и тя го намира такъв. От седмици живееха заедно. От месеци, ако се броеше и времето им с кервана. Сега за пръв път се запита дали устата му ще има същия вкус като устата на Сандр, после се срита мислено, отвратена от собственото си залитане.
— Както и да тръгнем към Карс — каза тя, — рискуваме някой да ни убие и да вземе парите.
— Добро утро — каза капитан Уестер.
— Затова трябва ние да вземем парите — каза тя и като го каза, разбра с какво са се занимавали мислите ѝ цяла вечер. — Да ги използваме.
— Това вероятно е най-разумното нещо, което можем да направим — каза капитанът. — Да вземем колкото можем и да си плюем на петите.
— Не — каза тя. — Ще вземем всичко.
Ярдем размърда ухо и обиците му звъннаха. Капитан Уестер облиза устни и сведе поглед.
— Ако вземем всичко, ще се озовем в същата ситуация като сега — каза той. — Пак ще трябва да крием парите или да ги охраняваме. Само че в добавка ще трябва да се крием и от банкерите в Карс, които ще тръгнат след нас. Което с нищо няма да подобри положението ни. Като изтрезнееш, пак ще говорим за това.
— Не, чуйте ме. Държим се като контрабандисти. А не сме. Ти все повтаряш, че няма начин да опазим в тайна толкова много пари. Опал доказа, че си прав. Значи не трябва да ги пазим в тайна.
Уестер и Ярдем се спогледаха мълчаливо и капитанът въздъхна. Ситрин стана и отиде при разпечатаните книги. Стоеше съвсем стабилно на краката си. Ръцете ѝ не трепнаха, когато издърпа онази с черната кожена подвързия, отвори я на първите страници и я подаде на капитана.
— Документите за основаването на банковия клон — каза тя. — Ще направим копие, но вместо Ванаи ще впишем Порте Олива като място на дейността. Имаме стотици документи с подписа и отпечатъка от палеца на магистър Иманиел. Ще вземем някой от по-маловажните документи и ще го използваме, за да фалшифицираме лицензионен договор. Ще подадем документите в градската управа, ще платим таксите, ще подкупим когото трябва, а след това аз ще инвестирам парите и стоките.
— Ще ги инвестираш — повтори капитанът, все едно Ситрин беше казала „ще ги изям“.