Пътят на дракона
- Автор: Ейбрахам Даниел
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на дракона». Краткое содержание книги:
— О — възкликна Ситрин и се оживи. — Ясно.
Стана от столчето, направи стъпка към майстор Кит, обърна се ѝ седна отново. Маркъс не би могъл да посочи какво точно се е променило в стойката и походката на момичето, но нещо определено беше различно. Изведнъж му беше заприличала на по-зряла жена. Майстор Кит и Кари се спогледаха усмихнати.
— Имаш напредък — каза майстор Кит. — Неоспорим напредък.
— Мисля, че сме готови да се разходим по площада — заяви Кари.
— Имате благословията ми — каза майстор Кит и отстъпи назад, което го отведе в непосредствена близост до Маркъс. Двете жени се изнизаха по тясната ивица свободен под към стълбището, ръка за ръка.
— Дай малко тежест в ханша — каза майстор Кит. — Недей да вървиш от глезените като някоя козичка.
Стълбището заскърца под стъпките им, после замлъкна, когато двете излязоха на улицата. Вятърът нахлу през вратата долу и я затръшна. Маркъс издиша шумно и се настани на овакантеното столче.
— Мисля, че се справя добре — каза майстор Кит. — Липсва ѝ вроден усет за собственото ѝ тяло, но не се страхува да пробва нови неща, а според мен това е половината работа.
— Щом казваш — измърмори Маркъс.
— По всичко личи, че порязванията по палците ѝ ще оставят добри белези. Когато приключим с подготвителния етап, като нищо ще се е сдобила с мазоли за чудо и приказ. Сякаш от години подписва по десет договора на ден. Сложи ли луга в раните?
— Дървесна пепел и мед — каза Маркъс. — Върши същата работа, но по-рядко води до възпаления.
— Вярно. Сметнах, че ще е по-добре, ако Ситрин се представя не за половин синайка, а за три четвърти. За колкото по-чистокръвна я мислят хората, толкова по-вероятно е да виждат в първокръвните ѝ черти белег за натежаването на зрялата възраст, а не за произход.
— Ако питаш мен, всички синаи изглеждат на дванайсет години — каза Маркъс. — Изобщо не стават за бойци. Няма никаква сила в ударите им, толкова са кльощави.
Майстор Кит опря рамо на стената. Тъмните му очи се стрелкаха по Маркъс все едно четат книга.
— А ти как си, капитане?
— Как ли? Не ми харесва тая работа — каза Маркъс. — Не ми харесва планът. Не ми харесва, че фалшифицираме документи. Нито че Ситрин замеси и вас. В цялата история няма и едно нещо, което да ми харесва.
— Ала въпреки това, изглежда, си решил да участваш.
— Нищо по-добро не ми хрумва — призна Маркъс. — Освен може би да си напълним джобовете и да духнем. Това все още ми звучи като нелош план.
— Тогава защо не го направиш? Кутиите са тук, под носа ти. Бих казал, че си си заслужил платата, че и отгоре.
Маркъс се изсмя горчиво и се наведе напред с лакти на коленете. В другия край на стаята Ярдем изсумтя доволно. Този път номерът с восъка се беше получил.
— Ще има последствия — каза Маркъс. — Няма как Ситрин да заяви, че всичко това е нейно. Тоест, може да го повтаря колкото си иска, но няма да ѝ повярват. Това е все едно да отидеш в Кабрал, да спираш хората на улицата и да им казваш, че ти си новият кмет на Ъпърт Марион, затова всички пристанищни такси се дължат на тебе. Тази игра е голяма и само Бог знае кого ще разлюти Ситрин с действията си. Само след няколко месеца всички търговски къщи и кралски дворове ще имат своя теория защо Коме Медеан инвестира в Порте Олива и какво означава това в дългосрочен план. Някои ще решат, че има нещо общо с отношенията между Биранкор и Кабрал и с това дали търговските кораби от Карт-хадат ще пристават на едното или на другото място. А и питал ли си се защо банката още не е открила свой клон в Порте Олива? Истински клон тоест? Не са получили разрешение от кралицата например? Току-виж се оказало, че с действията си нарушаваме половин дузина споразумения, за които нищо не знаем.
— Съгласен съм с всичко, което каза — кимна майстор Кит. — Рискът изглежда съвсем реален.
— Действията ни ще се изтълкуват като смел и неочакван ход от страна на една банка, която има много пари и голямо влияние. Дали на въпросната банка ще ѝ хареса, че сме сложили ръката си на руля, как мислиш?
— Затова ли не ти харесва планът?
— Да — каза Маркъс.
Майстор Кит погледна надолу. Вятърът утихна, после се разлюти отново и раздвижи въздуха в малката квартира.
— Защо не ти харесва планът, капитане? — попита актьорът.
Маркъс се подразни, а после изведнъж му се пригади и правилният отговор изплува в главата му. Почеса се по крака и дръпна ръка. Грубият плат боцкаше. А ръцете си видя по-стари от очакваното. В мислите му те още бяха ръцете, които помнеше от първата си военна кампания. Силни, гладки, сръчни. Сега бяха покрити с белези. Преди години беше загубил в битка половината от нокътя на десния си палец. Нокътят уж беше пораснал отново, но крив някак. Кокалчетата му изглеждаха несъразмерно големи. Мазолите бяха толкова плътни, че на места жълтееха. Маркъс обърна ръце и се загледа в дланите си. Ето ги малките светли белези от зъбите на куче, което го беше ухапало сякаш преди сто години. Бяха много малки, но се виждаха, ако се вгледаш.