Господарката на Рим

– Веднага го заведете! – прибавих в гласа си цялото високомерие, присъщо на любовница на императора. – Той е любимото момче за поръчки на Флавия и тя ще те възнагради щедро, че си го върнал. Вземи това… – бутнах няколко монети в ръката на пазача – за положените усилия.

– Добре, домина.

Той се запъти към своя центурион, за да поиска разрешение, а аз се обърнах към Викс.

– Мамо, уморен съм… – Ръката му все още стискаше моята под наметалото – от години той смяташе, че е твърде голям, за да държи ръката ми на публични места, а сега не ме пускаше. – Краката ме болят и съм гладен и...

– Отиваш при Флавия Домицила в Тиволи – отрязах го аз безмилостно. Нямаше време да го прегръщам и гушкам, колкото и да ми се искаше. – Флавия е племенница на императора. Кажи ѝ – насаме, – че си син на Атина. Свалих една сребърна гривна от китката си, гривна, с която Флавия ме беше виждала много пъти, и я бутнах в ръката му. – Дай ѝ това. Флавия ще разбере, че казваш истината; около нея постоянно тичат деца. – Целунах го силно, пъхнах няколко монети в мръсните му ръце и се обърнах, за да видя как преторианецът крачи тежко към нас. – Надявам се Флавия здраво да те напердаши за неподчинението, момче – казах на висок глас. – Стража, не го изпускайте от поглед! Той създава само неприятности!

Викс ме изгледа сърдито, когато преторианецът го хвана и повлече навън. Той се гърчеше, опитвайки се да измъкне ръката си от здравата хватка на пазача… В същия момент усетих ръка върху рамото си – Домициан! За миг само моят син и моят император срещнаха погледите си.

– Цезаре! – виждах нещата ясно. – Трябва да се оттеглим… – и го повлякох надалеч, доколкото можах, и когато погледнах назад, видях, че синът ми и пазачът му са се изгубили в тълпата.

Имах късмет. Наистина голям късмет. Домициан беше в изключително лошо настроение, но не ме наказа. Само накара един от ковчежниците си да ме изпрати до частния му дворец Домус Августана и да ме остави да гния в една луксозна стая.

Пожарът в казармените помещения на гладиаторите беше изгаснал сам. Без да нанесе много щети, както разбрах по-късно. Две неща бяха открити сред пепелта: ризницата и шлемът на Варварина. "Божествен огън! " – шепнеха плебеите, които говореха как са го видели да отлита надолу към подземното царство на Плутон. Преторианците са го направили, бих казала аз, ако някой ме беше попитал. Преторианците, които са спазили заповедите на Домициан – да убият Варварина и да подпалят тялото му. Само един е Господар и Бог на Рим!

Викс. Погледнах навън от балкона на новата си спалня – разкриваше се панорама към Рим и отвъд него.

Викс, в Тиволи ли си вече?

Ариус не мисли за тях.

Как се бях издигнала! Сега имах златна купа за кръвта си

– Тръгваме довечера – каза Флавия, – за Тиволи. Имам вила там, там ще те скрием. Разбираш ли от градинарство?

– Градинарство ли? – Изгарянето на ръката му започваше да боли, но той се чувстваше най-вече изморен.

– Да, от градинарство. Трябва ми още един градинар, а на теб ти трябва работа. И прикритие, за да дадем на хората време да забравят това твое известно лице. Хм… Какво ще кажеш за Стефанус, верния градинар?