Господарката на Рим

Докато екзекуциите по обяд течаха бавно, момчето роб с увлечение разказваше на Сабина за приключенията си по пътя към Рим, които явно включваха летящи коне, триглави кучета и банда от четирийсет разбойници. Веднага щом Варварина се появи, Маркус забеляза, че момчето бързо млъкна.

– Ооо! Ехааа! – отпусна се то назад и подсвирна, когато двубоят приключи. – Еха!

– Какво? – проточи вратле Сабина.

Маркус я побутна обратно на място ѝ, зад парапета. Беше твърде малка, за да вижда каквото и да е от онова, което ставаше на арената. Тя нямаше нищо против, макар че очите ѝ се бяха окръглили като чинийки от измишльотините на момчето и сякаш почти не забелязваше звуците от арената – крясъци и удари на метал.

– Варварина! – Викс звучеше изпълнен със страхопочитание. – Знаех си, че е най-добрият, но той е още по-най-добър, отколкото си мислех. Той е бог.

– Да, много е добър. – Маркус се усети, че се съгласява.

Винаги гледат да има двубой, след като Сенатът наложи нов данък. Битката успява да успокои тълпата за седмици.

Сабина примигна.

– Кой е Варварина?

– Ти къде си расла? – Викс я изгледа отвисоко. – В стъкленица ли?

– Обикновено не ми позволяват да идвам на игрите. Имам епилепсия – обясни тя – и вълнението не ми се отразява добре.

– Не познавам никой друг с епилепсия – той погледна Сабина с още по-жив интерес. – Освен Юлий Цезар, но предполагам, че това не е точно – да познаваш някого. Знаеш ли, кръв от гладиатор може да те излекува. Трябва да ти дам малко от моята кръв. Аз също ще стана гладиатор, да знаеш!

Очите ѝ отново се разшириха.

– Но не си.

– Съм! – Момчето замахна към стената с въображаем меч. – Ще стана по-добър и от Варварина!

– Ще си навлечеш неприятности.

– Човек си навлича неприятности независимо какво прави – каза мъдро Викс, – така че по-добре да правиш всичко, което можеш.

Философ, помисли си Маркус. Какво ужасно дете. А Сабина изглеждаше запленена.

– Хей, вижте, отварят врата в пода! – Викс се наведе напред към перилата. – Какво ли ще стане?

– Какво… – Ариус се извъртя, когато пазачите хванаха ръцете му. – Моят двубой приключи.

– Имаме заповед – каза кратко единият пазач. – Ако си знаеш интересите, кротувай.

Те го дръпнаха настрана, като по двама го държаха за всяка ръка, и той видя как се отваря врата в пясъка и оттам се втурват половин дузина момчета от Британия в зелени полички. Подредиха се в дъга, с изправени мечове, насочени към озадачения Херкулес.

– Не! – Ариус започна да се съпротивлява, но бе твърде късно Херкулес се огледа объркан. Трябваше да следва комична сцена: "Ариус Варварина покосява безверниците", а безверниците се играеха от двайсет пауна. Но никъде не се виждаха пауни! … Само половин дузина момчета с извадени мечове!