Господарката на Рим

– Благодаря ти, скъпи!

Маркус можеше да е груб към мен, можеше да ме пронизва с твърдите си като мрамор очи, можеше да пуска хапливи забележки, докато ядяхме смокини за закуска в редките случаи, когато все още се срещахме вкъщи, но и двамата знаехме кой командва.

И така, вила в Тиволи! В Рим си имах собствена къща в най-модната част на хълма Палатин, център на всички най-изтънчени приеми в Рим и далеч от тихия дом на Маркус до Капитолийската библиотека, където живееше със Сабина, но през лятото модата изискваше нова свежа струя. Баие някога беше популярен град, но император Домициан имаше вила в Тиволи и сега никой от висшите кръгове не летуваше другаде. И така, аз получих своята вила с огромен кръгъл триклиниум и атриум с падащи на каскади цветя и с достатъчно бюстове на видните предци на Маркус, за да привличат внимание. Идеално за забавления! Можех да постегна мястото по време на траура ми тази пролет. Инкрустирани със сребро лектуси с розови копринени покривки, мозайки със сложни фигури, може би някои от онези еротични статуи, които изглеждат толкова предизвикателно. Един месец, за да сложа всичко в ред и да е напълно готово за летния сезон. Нямаше нужда да съм в траур повече от месец; татко едва ли би искал да си седя вкъщи, тънеща в скръб. Треската го беше повалила – досадно – точно когато започваше да се издига по стълбицата на общественото положение и вече не се срамувах заради него.

– Сабина, би ли престанала да ми се умилкваш като болно зайче? Прави нещо нормално! – Тя прекарваше с мен по седмица-две от време на време, заради хорското мнение. На Маркус това изобщо не му харесваше, но хората трябваше да ме виждат с дъщеря ми достатъчно често, от благоприличие. – Върви да получаваш гърчовете си някъде другаде – казах ѝ аз и се отправих в носилката си със сини завеси към градската баня, където си взех парна процедура, разтриха ме с етерични масла и се потопих в последните слухове. Императрицата се беше захванала с благотворителност, убежище за всички пренебрегнати съпруги. Носеха се слухове, че племенницата на императора. – Флавия Домицила, е християнка.

– Да, скъпа, една от онези гнусни хора риби!

Новата еротична поезия от Крит беше забранена в името на обществените морални норми, но срещу заплащане можеха да се намерят отделни копия. Главната весталка беше арестувана заради поквара – такъв скандал! – и беше осъдена да бъде погребана жива през следващите почивни дни, докато любовниците ѝ щяха да бъдат бити до смърт с колове. Столите щяха да се носят по-къси, разкривайки целия глезен. Сивото беше на мода, а косата – сплетена на рибена кост със сребърна панделка.

– Да, това е, което носи любовницата на императора – Атина

– Не харесвам сивото! Твърде просто е! – казах аз остро и се обърнах на една страна, за да ми сложат люлякова пудра.

"Атина"! Теа, тази обикновена малка уличница! Все още ми стоеше на пътя! Нахвърли се на императора още преди пепелта на Юлия да е изстинала! Все още властва до Домициан след повече от една година! Придворните на шега я наричат "господарката на Рим", както някога наричаха Юлия. Моята робиня – господарка на Рим?!