Престъпен ум
- Автор: Картер Крис
- Серия: Робърт Хънтър #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-307-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Престъпен ум». Краткое содержание книги:
Кортни кимна в знак на съгласие. В момента не искаше да го оставя насаме с Лушън.
След малко Хънтър се върна в самолета и каза:
— Да вървим.
— Имаме ли вече кола? — попита Тейлър и скочи на крака. Хънтър беше излязъл за по-малко от три минути.
Той кимна.
— Взех я назаем от отговорника по контрола на въздушния трафик.
— Добре — отговори Кортни. Не се нуждаеше от повече обяснения. След това извади оръжието си от кобура и го показа на Лушън. — Ще го направим бавно и полека. Когато Робърт натисне бутона за отваряне на вратата на клетката, скобите за веригите на пода също ще се отворят. После ще станеш, бавно, ще излезеш от клетката и ще спреш. Разбра ли?
Лушън кимна безучастно.
Кортни даде знак на Хънтър, който натисна бутона до вратата на пилотската кабина, също извади оръжието си от кобура и се прицели в Лушън.
В пътническия салон отекна силно електронно бръмчене. Вратата на клетката изщрака и се отвори. Металните вериги на глезените и ръцете на Лушън се освободиха от скобите на пода и седалката.
— Стани бавно — заповяда Тейлър.
Лушън се подчини.
— Сега пристъпи напред и излез от клетката.
Лушън го направи.
— Тръгни към нас и изхода. Бавно и полека.
Лушън изпълни заповедта.
Кортни се придвижи и зае позиция зад него. Хънтър остана отпред и слезе пръв по стълбите. Лушън и Тейлър го последваха.
На няколко метра от самолета беше паркиран червен джип «Гранд Чероки». Хънтър се приближи до него и отвори задната врата.
— Хубава кола — отбеляза Лушън.
— Качвай се — отвърна Хънтър.
Лушън спря и се огледа наоколо. Нямаше никого. Градското летище на Берлин представляваше само една асфалтирана писта до гора. Нямаше сграда или фоайе, нищо. На изток от пистата бяха разположени два средни по размери хангара, достатъчно големи, за да поберат по два частни самолета, а на юг от тях имаше няколко по-малки административни постройки. Това беше всичко, нищо друго.
Лушън вдигна глава към небето. Нощта бързо наближаваше и повяваше хладен ветрец. Очите му останаха дълго вперени в небето, сякаш търсеше нещо и се ослушваше.
Той не видя и не чу нищо.
— Качвай се — повтори Хънтър.
С малки, ситни крачки като гейша Лушън тръгна към джипа. Хънтър задържа вратата отворена. Като благовъзпитана дама Лушън първо седна и после прибра вътре краката си. С оковани глезени и ръце така беше по-лесно.
Хънтър затвори вратата и направи знак на Тейлър да заобиколи от другата страна. Тя се настани на задната седалка и едва тогава той седна зад волана.
Пистолетът ѝ все още беше насочен към Лушън.
— Искам гърбът ти да бъде облегнат на седалката, а ръката ти — на облегалката. — Кортни смъкна облегалката за ръце като преграда между нея и Лушън. — Направиш ли някое рязко движение, кълна се, че ще те прострелям в капачките на коленете. Достатъчно просто ли е за теб?
— Съвършено просто — отвърна Лушън.
Хънтър включи двигателя и попита:
— Къде отиваме?
Лушън се усмихна.
— Абсолютно никъде.
86.
Хънтър беше прав. Директорът Кенеди винаги имаше резервен план за всяка ситуация.
Точно десет минути след като «Лиър Джет»-ът излетя с Хънтър, Тейлър и Лушън на борда, от пистата в Куонтико се отдели втори самолет с петима от най-добрите агенти на Кенеди, всичките експертни стрелци, придобили опит в тайни операции. Те носеха сателитно проследяващо устройство, което следеше сигнала от копчетата — микрофони на Хънтър и Тейлър. Микрофоните предаваха не само до директора в Академията на ФБР, но и до втория самолет и агентите в него.
Ейдриън Кенеди и доктор Ламбърт следяха полетите на двата самолета на екрана на радара в оперативната контролна стая на ФБР в Куонтико и слушаха всяка дума, изречена от Хънтър, Тейлър и Лушън. Щом самолетът им кацна на градското летище в Берлин, Кенеди извади телефона от джоба си.
— Да, господин директор — отговори преди второто позвъняване агент Никълъс Броуди, водачът на екипа във втория самолет.
— Птица едно току-що кацна — съобщи Кенеди.
— Да, видяхме — отвърна Броуди. Те също следяха полета на първия самолет на приложението с радар.
— Кажи на вашия пилот да започне да лети в кръг. Не прелитайте, повтарям, не прелитайте над въздушното пространство, което се вижда от земята от градското летище на Берлин. Ще ви се обадя пак, когато имате разрешение за приземяване.
— Прието, сър.
Агент Броуди затвори, предаде новите инструкции на пилота, върна се на мястото си и зачака.
87.
Хънтър погледна студените очи на Лушън в огледалото за обратно виждане. Усмивката на Лушън изразяваше смесица от арогантност и предизвикателност.