Плячката [bg]

Искам да знам дали Сиси и момчетата са добре. Чудя се наясно ли са за огромния брой здрачници, устремили се към тях.

За пръв път в живота си наистина ще видя баща ми да се усмихва. Ще стана свидетел на най-съкровените емоции, които се е научил да потулва. Ще зърна как устните му се извиват, как зъбите му блестят с вече отработена естественост, как проблясват очите му. Ръцете му ще останат спокойно спуснати встрани от тялото му, защото вече няма да изпитва потребността да чеше китките си в преструвка. Именно това ще направи, като ме види. Ще се усмихне. Ще се усмихне, облян от слънчевата светлина и няма да е принуден да се скрие в сенките.

Питам се дали Бен не е прекалено уморен от целодневното ходене. Дали Дейвид се е сетил, че ще му трябват ръкавици и шал, защото проникващият в отворените клетки на влака вятър ще е суров и режещ. Чудя се дали ръката на Сиси е по-добре и дали се е преборила с инфекцията. Чудя се дали мислят за мен, както аз за тях. Чудя се дали Сиси изпитва потребността да е с мен. Както аз да съм с нея.

Над мен блещукат звезди и създават усещането, сякаш са на една ръка разстояние. Като че мога да се протегна, да ги откача от местата им и да ги наблюдавам как се сипят надолу като снежинки.

Устремявам поглед на изток. Зървам баща ми, окъпан от топлите слънчеви лъчи, сияещ и неясен като фантазия. Виждам го как чезне и избледнява като всички сънища на ярката утринна светлина.

Стискам кормилото по-здраво. После насочвам краката си на една страна и накланям тяло. Звездите се завъртат около мен, докато извивам делтапланера, луната подскача като топче, прикачено на канап. Сребристата река се върти под мен. И в следващия миг планината е пред мен, върхът й е килнат на една страна като наклонена от изненада и объркване глава.

Летя на запад.

Обратно към Мисията.