Офицер и пешка [bg]

— Всичко щеше да си остане погребано, ако не бяха Валдес и Фостър.

— Искам Валдес да се махне от тук, но той няма да си тръгне без монетата.

Пистолетът оставаше насочен към мен. Междувременно бях успял да хвърля няколко бързи погледа към командното табло и да различа превключвателите, които задействаха подвижния мост. Намирахме се в центъра на сградата, от двете ни страни имаше по двайсет и пет метра празно пространство, а мостът беше предвиден да покрива цялата му дължина. Този човек бе прекарал живота си в ограничаване на щети от проблеми. Оглавявал бе КОНТРАПРО — една от най-корумпираните организации, някога създадени от американското правителство. Беше определено неморален. Но имаше едно нещо, което Оливър не знаеше: Брус Лейл го беше издал. Бях чул касетата. Единственото, което оставаше да направя, бе да остана жив и щях да победя този мъж, Джансън и Фостър с нокаут.

— Къде са папките? — попита той.

— У Фостър.

Който, с малко късмет, все още се криеше в гарата до главната порта на парка.

Подвижното мостче приличаше на дантела от алуминиеви елементи с множество отвори между тях. Поглеждах надолу, сякаш оценявах ситуацията, но всъщност повече ме интересуваше командното табло вляво от мен. На него имаше червен, оранжев и зелен бутон. Реших, че червеният е опасно да се пипа. Оранжевият и зеленият щяха да свършат работа.

— Сега ще ме заведеш при него — каза Оливър.

Кимнах. В този момент лявата ми ръка се стрелна към таблото и дланта ми се стовари върху двата бутона. Чу се шум от електромотори и подвижният мост бързо тръгна вляво, после едната му страна хлътна надолу спрямо другата и тогава си дадох сметка, че с бутоните се командваше страничното му движение, както и височината му над пода; мостчето можеше да променя положението си в пространството в зависимост от нуждите на оператора.

Оливър вдигна ръце във въздуха, за да запази равновесие, но мостчето от водоравно се беше наклонило под ъгъл около трийсет и пет градуса. Сграбчих с две ръце командното табло, колкото да се хвана за нещо. Оливър разполагаше за опора само с ниския парапет на моста. Посегнах отново към бутоните, за да спра движението, но за Оливър вече беше късно. Той се преметна през парапета и падна върху звукоизолирания таван, който се продъни под тежестта му, и той пропадна още десетина метра по-надолу. За разлика от Джансън не улучи басейна, а се стовари върху бетонната повърхност на пиратския остров.

Около него бързо се образува тъмна локва кръв.

Прогоних лошите мисли от главата си и започнах да натискам бутоните, докато мостчето не спря на десетина метра от мястото, където се бях качил на него. С помощта на оранжевия бутон го върнах в хоризонтално положение. Време беше да се махам от тук, и то бързо. Откъм лодките долу се чуваха уплашени викове.