Нощна прегръдка

— Тя е невредима, Спиир — опитваше се Киара да го успокои. — Кълна се.

Той въздъхна облекчено, но оставаше нащрек. Беше благодарен, че Киара бе успяла да дойде при него, но й беше много трудно да остане за по-дълго. Силата, която блокираше идването й, бе изключително могъща, с каквато те никога досега не се бяха сблъсквали. Надяваше се Киара да издържи още малко, да продължи да му помага да защитава и да се грижи за Съншайн.

— Можеш ли да ми кажеш къде точно се намира тя? — попита той сестра си.

— О, господи — обади се Ник от столчето си до барплота, където чакаше завръщането на Аш. — Не говориш отново с мъртъвци, нали? Мразя, когато го правиш.

— Млъкни, Ник.

Ник изви устни.

— „Млъкни, Ник, стой, седни, дръж.“ Все това ми повтаряш. И аз те обичам, келте.

Талон го изгледа кръвнишки.

— Защо не отидеш да намериш нещо за ядене, та поне устата ти да има с какво да е заета?

— Е, с това мога да се справя. — Ник скочи от столчето до барплота и се насочи към кухнята.

— Nae, не мога да я намеря — продължи Киара. — Не мога да засека къде точно се намира. Казах ти вече, че някаква могъща сила я закриля. Нещо, което усещам като божествена сила.

— Камул?

— Не съм сигурна. Донякъде ми прилича на мощта на келтския бог, ала има и още нещо.

— Какво?

— Като че ли се смесват няколко сили. Все едно два бога взаимно се закрилят.

— Защо?

Тя само вдигна рамене.

Ник изруга.

— Тук няма храна за мен. Няма нищо, освен някакви треви и тофу и други боклуци. Дори кока-кола няма. Господи, Талон, твоята приятелка е много шантава.

Ник извади едно парче соево сирене и го помириса.

— Това поне изглежда годно за консумация. Искам да кажа, че каквото и да правиш, сиренето си е все сирене, нали?

— Да, Ник. Изяж сиренето. — Талон се извърна пак към Киара, докато Ник търсеше нож. — Ще я освободят ли?

— Не мога да предсказвам бъдещето, Спиир. Знаеш правилата.

— Трябва да зная дали ще оцелее.

Киара се поколеба, преди да му отговори.

— Днес ще е жива.

— А утре?

Киара отклони поглед.

— Това не мога да ти кажа.

Талон изруга.

Внезапно ярка светлина заля стаята. Талон прикри очите си от блясъка и видя как от вратата се появиха Ахерон и още двама мъже. Никога досега не ги бе виждал, но само един поглед му бе достатъчен, за да се досети, че са убийците Катагария. Дори въздухът около тях бе наситен с някаква животинска, телепатична сила.

— О, господи — стресна се Ник. — Мразя тези гадни номера, когато се появявате ей така, просто отникъде. Толкова ме стресна, Аш, че лапнах това отвратително сирене. — Пак погледна към Талон. — Впрочем, каква е тази гадост?

— Соево сирене.

Двамата Катагария се спогледаха с отвращение.

— Дотук беше с моята вечеря — рече по-високият. — Сега цялата ти тъканна система е замърсена. Ще ти трябва поне седмица, за да се изчистят клетките ти и да станеш отново годен за ядене.