Нощна прегръдка
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощна прегръдка». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Животът ми е страхотен. Имам си моето кафе с цикория, моите топли френски понички, както и добър приятел, очакващ обажданията ми по мобилния телефон. След като слънцето залезе, се превръщам в най-опасното същество, дебнещо в нощта: управлявам природните стихии и не зная що е страх. Защитавам невинните и бдя над хората, за да съм сигурен, че всички са в безопасност в един свят, където нищо не е сигурно. В замяна искам само една знойна хубавица в червена рокля, която да не иска нищо друго, освен да се наслади на една нощ с мен.
Вместо това бях блъснат от карнавална платформа на празничното шествие за Марди Гра. Едва не загинах, но една красива жена ми спаси живота. Тя не поиска нищо, освен да сподели една нощ с мен, без обвързване, без дълготрайни ангажименти.
Но напоследък все по-често се улавям, че щом я погледна, започвам да копнея за мечтите си, които бях погребал преди много векове. С необикновените си способности и умението да ме обърква, Съншайн е единствената личност, от която се нуждая. Но да я обичам, означаваше да я обрека на сигурна смърт. Аз съм прокълнат никога да не намеря покой, нито да позная щастието – не и докато моят враг ме дебне в нощта, за да унищожи и двама ни.
Талон Моригантски
Аш забеляза как устните на Стефан се изкривиха, когато изговори гальовната дума „синчета“ за мъжките от глутницата. Очевидно бе, че Вейн и Фанг не изпитваха любов към своите събратя. Но все пак Аш си оставаше външен, а глутницата винаги се държеше сплотено срещу всички външни натрапници.
— Само си споделяхме информация — обясни Аш.
Стефан изгледа Вейн с присвити очи.
— Да не би да попълваш запасите ни?
Вейн изсумтя, като погледна към Ник.
— Не е на добро, щом говедото може да го надуши, а ти не можеш.
Стефан се приготви да го нападне, но стоманеният поглед на Вейн принуди по-стария Стефан да се отдръпне. Стефан беше водач заради възрастта и опита си. Вейн му бе подчинен само защото все още не го бе предизвикал. Ако Вейн решеше да се пребори със Стефан за водачеството, нямаше съмнение кой щеше да спечели.
— До скоро — каза Стефан на Аш, преди да отведе групата от страти.
Вейн и Фанг останаха зад тях.
— Аш, обади се, ако ти потрябваме — напомни Вейн.
Аш кимна.
Братята се присъединиха към глутницата и се качиха на мотоциклетите си, паркирани на улицата зад тях.
Аш не помръдна, докато те не се скриха от погледа му.
— Е, тези хора са доста страховита банда, нали?
— Не, Ник — бавно процеди Аш. — Те не са хора. Те са животни. За кратко могат да се разхождат в човешки облик, но на края на деня отново се превръщат във вълци.
Мобилният му телефон звънна. Аш отговори на обаждането. Търсеше го Талон. Гласът му трепереше от болка и гняв.
— Нужна ми е помощта ти, Ти Рекс. Намирам се в клуб „Рънингуолф“. Отвлякоха Съншайн.
— Кой я отвлече?
— Келтският бог Камул. Веднага щом слънцето залезе, излизам да го търся.
14
Талон беше бесен. Призова Киара, но тя все още не откликваше. Опита да се свърже телепатично с нея, но не успя.
Трябваше да намери Съншайн.
Тя беше някъде там, сама, без да има кой да я защити. И ако нещо й се случеше, той щеше да намери начин да накара Камул да си плати — бог или не, никой нямаше да я нарани отново.
Кръстосваше като лъв в клетка, зад вратата на задния вход на клуб „Рънингуолф“. Яростта кипеше в кръвта му. Разяждаща и осезаема. Искаше да разкъса нещо с голи ръце. Да го разръфа с кучешките си зъби. В него бе изригнала най-тъмната страна на Нощния ловец и той за пръв път разбра как се чувства Зарек.
Гневът му беше толкова първичен, толкова могъщ, че изцяло го бе завладял.
Удари с ръка по тухлената стена до вратата.
— Ще си я върна! — изрева той.
Нараненото му тяло пулсираше и кървеше, но нямаше намерение да се върне в апартамента на Съншайн, макар раните да го боляха толкова силно, че изпитваше силна нужда от сън. Но нямаше намерение да лежи и да се грижи за раните си. Щеше да остане буден, ако ще това да го убие.
В съзнанието си отново и отново виждаше как Ниния умира в ръцете му, само че сега нейното лице бе заместено от това на Съншайн. Чуваше как го зове сладкият й глас с южняшки акцент.
Веднага щом слънцето залезе, ще излезе, ще намери Съншайн и ще я върне в дома й. Независимо какво щеше да му струва това. Бог да е на помощ на всеки, който се окаже толкова глупав, че да се изпречи на пътя му.
Оставаха само петнайсет минути до залеза, когато Ахерон и Ник се появиха пред задната врата, после влязоха в тъмния коридор на клуба. Талон отстъпи крачка назад заради заслепяващата слънчева светлина, проникваща през отворената врата.
— Какво се е случило? — попита го Аш веднага, щом Ник затвори вратата.
Талон се опита да преодолее яростта и тревогата си. Емоциите му бяха толкова силни, че ако силите му не ги смекчаваха, не се съмняваше, че само чрез мисълта си можеше да изравни тази сграда със земята.
— Камул нахлу тук с половин дузина помощници. Пристигнаха готови за схватка с Нощен ловец. Носеха халогенни прожектори.
— Кървиш ли? — попита го Ник, след като очите му се адаптираха към тъмнината. Пребледнял и ужасен, той огледа раните на Талон. — Господи, кървиш като луд.
Талон не обърна внимание на нервния тон на Ник.
— Те ме простреляха.
— Не, приятел — поправи го Ник. — Надупчили са те като швейцарско сирене. Аш, погледни гърба му.
Аш изръмжа, като го огледа.
— Много ли си зле?