Нощна прегръдка
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощна прегръдка». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Животът ми е страхотен. Имам си моето кафе с цикория, моите топли френски понички, както и добър приятел, очакващ обажданията ми по мобилния телефон. След като слънцето залезе, се превръщам в най-опасното същество, дебнещо в нощта: управлявам природните стихии и не зная що е страх. Защитавам невинните и бдя над хората, за да съм сигурен, че всички са в безопасност в един свят, където нищо не е сигурно. В замяна искам само една знойна хубавица в червена рокля, която да не иска нищо друго, освен да се наслади на една нощ с мен.
Вместо това бях блъснат от карнавална платформа на празничното шествие за Марди Гра. Едва не загинах, но една красива жена ми спаси живота. Тя не поиска нищо, освен да сподели една нощ с мен, без обвързване, без дълготрайни ангажименти.
Но напоследък все по-често се улавям, че щом я погледна, започвам да копнея за мечтите си, които бях погребал преди много векове. С необикновените си способности и умението да ме обърква, Съншайн е единствената личност, от която се нуждая. Но да я обичам, означаваше да я обрека на сигурна смърт. Аз съм прокълнат никога да не намеря покой, нито да позная щастието – не и докато моят враг ме дебне в нощта, за да унищожи и двама ни.
Талон Моригантски
— Фанг има ли копче, с което да може да се изключва? — попита Талон.
С извинително изражение Вейн поклати отрицателно глава, но Талон вече бе насочил вниманието си другаде. Имаше много по-важна задача, на която трябваше да се посвети изцяло.
— Трябва да намерим Съншайн — заяви и се насочи към стълбите.
— Почакай — извика му Аш. — Нямаш представа какво ще завариш горе.
Талон обаче нито за секунди не забави крачките си.
— Няма как да го узная, докато не отида там.
Подвластен единствено на мисълта да спаси Съншайн, Талон се насочи към неспирния тътен, долитащ от една врата в далечния край на коридора на горния етаж. Когато се доближи до нея, Вейн, Фанг и Аш вече го бяха настигнали.
Талон блъсна вратата, готов за битка. Но вместо друга група деймони, вътре откриха Съншайн, завързана върху едно легло в малка стая, осветявана от фенер. Стенейки, тя се гърчеше и извиваше, все едно имаше треска.
Ужасен, че нещо с нея не е наред, Талон се втурна към леглото, докато Вейн и Фанг претърсваха стаята за още скрити деймони.
Какво й бяха направили? Само ако я бяха докоснали или наранили, той щеше да ги открие дори и на другия край на земята и да ги разкъса на парчета.
Веднага щом Талон я освободи от въжетата, тя се вкопчи в него в страстна прегръдка.
— Здравей, скъпи — простена младата жена гърлено, като се търкаше в него, докато рошеше косата му и плъзгаше пръсти по цялото му тяло. — Само за теб си мислех. Така ми се искаше да дойдеш при мен.
Нехаеща за присъствието на другите мъже в стаята, тя го целуна страстно и започна да дърпа дрехите му, за да ги съблече. В първия момент Талон беше твърде смаян, за да помръдне. Но после и неговите хормони се събудиха. Сега и той я искаше така, както и тя него.
Съншайн го събори по гръб на леглото и бързо се покатери върху него, сякаш искаше да го направят веднага, тук и сега. Тялото му пламна. Талон никога не бе изпитвал нещо подобно. Буквално трябваше да се бори с нея, за да не го съблече гол. Не че би възразил, ако бяха сами. Но нямаше как да го направи пред публика.
Ахерон я наблюдаваше внимателно, с напрегнат поглед. Имаше нещо особено в изражението му. Талон си помисли, че му прилича на някой, който си припомня лош кошмар.
— Съншайн? — заговори я Талон, докато се опитваше да провери дали не е била ранена. — Добре ли си?
— Ъ-хм — простена разгорещено, докато го хапеше по брадичката и шията. Тялото му моментално се нагорещи и втвърди за нея.
— Хайде, бебче — прошепна тя задъхано в ухото му. — Нуждая се от теб. Веднага.
— Хей, Вейн — обади се Фанг. — Не знаех, че жените от човешката раса са толкова страстни. А ти?
Вейн изгледа брат си предупредително. Това обаче ни най-малко не смути Фанг.
— Мисля, че тя ще се нуждае от свежо попълнение, след като изтощи Талон, както е при женските Катагария. Обикновено не го правя с жени от човешката раса, но за такова парче мога да направя изключение.
Талон побесня.
Вейн притисна длан към устата на брат си и го тласна назад.
— Фанг, по-добре ще е да престанеш, иначе Талон ще те направи на вълчи кебап.
Аш поклати глава, сякаш се мъчеше да се събуди от транс и отдръпна Съншайн от Талон. Тя се съпротивляваше и фучеше като дива котка, докато се мъчеше да се освободи от хватката му. Аш обаче й прошепна нещо на някакъв непознат език, който Талон също не разбираше, и Съншайн тутакси се отпусна безжизнена в ръцете му.
— Какво й направи? — ядоса се Талон.
— Нищо опасно. — Аш внимателно намести Съншайн отново в скута на Талон. — Това е само една малка приспивна магия, за да се успокои и да можеш безопасно да я прибереш в дома й.
Аш вдигна ръката на Съншайн и помириса кожата й. Талон вече бе доловил някакво странно пикантно ухание на портокали, с което като че ли бе пропито тялото й.
Аш се обърна към Фанг и Вейн.
— Ще ни изчакате ли на долния етаж?
Вейн наклони глава.
— Ще огледаме останалата част от сградата, за да сме сигурни, че някъде не се спотайват още деймони в засада.
И изведе брат си от стаята.
Талон притисна Съншайн към гърдите си, благодарен на съдбата, че отново са заедно, но разтревожен за това, което й бяха сторили. Забеляза също колко странно се държеше Аш. Изглеждаше много по-особен от обикновено.
— Какво й има?
Аш изпусна дълга и уморена въздишка.
— Тя е под въздействието на наркотик, наречен Еухаристиси. — Видя, че Талон смръщи вежди недоумяващо и му обясни непознатата дума: — Означава наслада.