Нощна прегръдка
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощна прегръдка». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Животът ми е страхотен. Имам си моето кафе с цикория, моите топли френски понички, както и добър приятел, очакващ обажданията ми по мобилния телефон. След като слънцето залезе, се превръщам в най-опасното същество, дебнещо в нощта: управлявам природните стихии и не зная що е страх. Защитавам невинните и бдя над хората, за да съм сигурен, че всички са в безопасност в един свят, където нищо не е сигурно. В замяна искам само една знойна хубавица в червена рокля, която да не иска нищо друго, освен да се наслади на една нощ с мен.
Вместо това бях блъснат от карнавална платформа на празничното шествие за Марди Гра. Едва не загинах, но една красива жена ми спаси живота. Тя не поиска нищо, освен да сподели една нощ с мен, без обвързване, без дълготрайни ангажименти.
Но напоследък все по-често се улавям, че щом я погледна, започвам да копнея за мечтите си, които бях погребал преди много векове. С необикновените си способности и умението да ме обърква, Съншайн е единствената личност, от която се нуждая. Но да я обичам, означаваше да я обрека на сигурна смърт. Аз съм прокълнат никога да не намеря покой, нито да позная щастието – не и докато моят враг ме дебне в нощта, за да унищожи и двама ни.
Талон Моригантски
Талон разби катинара и отвори вратата, която изскърца шумно, преди да падне от пантите. Келтът изруга, след което я отмести ядосано встрани.
Влязоха в сградата един по един, разпръснаха се и образуваха ветрило, после се спряха в тъмното, празно помещение, пълно само с натрупан от десетилетия прах, паяжини и мръсотии. От време на време отвън преминаваше кола и фаровете й осветяваха част от порутеното помещение.
Цареше пълна тишина, с изключение на странно ритмично туптене, достигащо някъде от горните етажи. Чуваха се и тихи шумове от пълзенето на плъхове по пода.
— Еееех — запя Фанг провлачено, имитирайки саундтрака на някакъв нискобюджетен филм. — Хей, Аш, искаш ли да ми изпиеш кръвчицата?
Аш го удостои само с един насмешливо безразличен поглед.
— Не, благодаря. Последното, което искам, е да хвана бяс или друга рядка кучешка болест, от която да вдигам крак край всеки стълб, за да пикая.
Вейн плесна брат си по тила.
— Следващият път ще те оставя у дома.
— Ей, заболя ме — оплака се Фанг и разтри удареното място.
— Да, но не толкова много, колкото ще те заболи сега — обади се непознат глас на безплътно същество, изскочило от нищото.
Талон чу как нещо се завихри във въздуха. Рязко извърна глава наляво, за да избегне удара, и го улови, когато профуча покрай рамото му. Повдигна вежди, докато оглеждаше голямата средновековна брадва, която държеше, след което я подаде на Вейн.
Вейн сви устни. Не изглеждаше много развеселен, докато изпробваше с палеца си острието на брадвата.
— Хей, който и да си, ти нападна брат ми и здравата ме раздразни.
С тези думи запрати брадвата обратно срещу този, който я бе хвърлил. Талон чу силен стон само миг, преди прожектори да разкъсат мрака. Той и Аш простенаха от болка, залегнаха и закриха очите си. В следващата секунда нещо изпука и светлините отново угаснаха.
Аш запрати една мълния в ъгъла, където вероятно улучи нещо, защото се разнесе силен писък. Помещението се изпълни с миризмата на изгоряла плът.
Тогава деймоните изскочиха от мрака и се впуснаха в атака. Талон сграбчи първия, който стигна до него, и го запрати на пода. Извади острието от ботуша си, но преди да убие деймона, друг деймон се нахвърли върху него, хвана го през кръста и го блъсна назад.
— Мамка му, каква готина кльопачка от деймони! — засмя се Фанг. — Хей, Вейн, какво месо предпочиташ — бяло или червено?
С ножа си Вейн прободе един от деймоните в гърдите, право в сърцето и деймонът мигом се разпадна. Вейн се засмя на брат си, който се бореше с друг деймон:
— Какво ще стане, ако аз грабна единия му крак, а ти другия и си поиграем на „Ядец — намисли си желание и дръпни“?
Талон завъртя очи към тях, но после се извърна рязко и с тока на обувката си довърши деймона, който го бе сграбчил. После се втурна след един друг, който се прокрадваше зад гърба на Фанг и го пипна, преди да го е достигнал. Деймонът се обърна към него със съскане, като се опита да го наръга, но Талон извъртя китката му и изби ножа от ръката му.
— Лош ход, боклук — каза му Талон, като удари силно вампира, който се олюля и се стовари на пода по гръб. Талон го довърши с ножа и деймонът се разпадна, щом откраднатите от него души излетяха, освободени от тялото му, и се устремиха нагоре.
Нещо привлече вниманието на Талон, макар да го съзря само с крайчеца на окото си. Извърна глава и видя Аш, обкръжен от група деймони.
Ахерон се сражаваше срещу тях с жезъла си, но толкова много врагове го атакуваха, че той приличаше на някой, който е стъпил върху мравуняк и се опитва да прогони всички мравки.
Талон се втурна на помощ. Откъде се взеха всичките тези деймони? Обикновено се събираха в Ню Орлиънс по това време на годината, но, по дяволите… като че ли сега тук, в това помещение, се бяха струпали половината от всички деймони на света.
С обединени сили Аш, Талон и двамата братя Катагария ги избиха до един.
— Благодаря — кимна Аш, когато и последният деймон изчезна.
Талон кимна, сгъна своя срад и го прибра в ботуша си.
— Е — въздъхна Фанг, имитирайки плътното южняшко провлачване на думите, — длъжен съм да призная, че е адски мило от страна на деймоните да се изпаряват, след като ги убиеш. Много по-добре е, отколкото да избиваш противници от Аркадия. — Вдигна ръце нагоре. — Вижте, всичко е почистено.