Абсолютна власт [Absolute Power - bg]

— Сама не знам. — Поне не й се налагаше да лъже.

— Не ми приличаш на човек, който не отговаря за постъпките си, Кейт.

— Очевидно не ме познавате добре — рече тя ядосана. Беше се сетила отново за Джак.

Франк затвори церемониално бележника си и се приведе напред.

— Наистина се нуждая от помощта ти.

— За какво?

— Нека си остане между нас. Предпочитам да работя с резултати, а не с формални изисквания.

— Доста странна реплика за пред един прокурор.

— Не съм казал, че не се съобразявам с правилата — заяви Франк и най-сетне се престраши да измъкне цигарите си. — Имам предвид готовността си да създавам възможно най-малко неудобства на свидетелите. Ясно ли е?

— Да.

— Имам сведения, че макар и да не си във възторг от баща си, той много държи на теб.

— Кой ви го каза?

— Аз съм следовател, за бога. Вярна ли е информацията ми?

— Не знам.

— Стегни се, Кейт. Престани да увърташ. Вярно ли е?

— Да, вярно е! — отсече тя и яростно загаси фаса си. — Доволен ли си?

— Не още, но ще говоря по същество. Имам план как да се добера до баща ти. Искам да ми помогнеш.

— Мисля, че не съм в състояние да го направя — отвърна Кейт. Предчувстваше какво ще й предложи Франк. Четеше го в погледа му.

Следователят се отпусна назад, а после отново се приведе напред с неочаквано рязко движение.

— Слушай, Кейт, ако откажеш, погубваш единствената ни възможност да пипнем баща ти. Ти сама каза, че доказателствата ни не струват пукната пара. Ако е невинен, ще го пуснем на свобода. Ако е виновен и успеем да докажем вината му, ти би била последният човек на земята, който ще го помилва. Ако мислиш, че съм на погрешен път, ще те закарам обратно до апартамента ти и повече няма да чуеш за мен, а баща ти може да си краде и… убива колкото ще.

Кейт отвори уста, но от гърлото й не излезе нито звук. Очите й блуждаеха сред смътните сенки от миналото.

Трийсетгодишната Кейт беше твърде различна от палавото бебе или малкото момиченце, готово да сподели с баща си своите най-важни тайни. Кейт се беше превърнала в зряла жена. Беше избрала професията на прокурор. Беше се клела тържествено в законите на щата Вирджиния. Професията й изискваше налагането на справедливи наказания срещу тези, които са престъпили закона — независимо от произхода, и роднинските им връзки.

В съзнанието й изплува образът на майка й, приковала поглед във вратата. Майката на Кейт бе прекарала целия си живот в очакване. Чудеше се къде се е запилял мъжът й. Посещаваше го в затвора, измисляше предварително темите им за разговор, обличаше Кейт в най-хубавите й дрешки и едва дочакваше датата на освобождаването му. Сякаш се бе омъжила за спасител на човечеството, а не за един разбойник. Кейт си спомни горчивите думи на Джак, според когото целият й съзнателен живот е бил заблуда. Джак говореше така, като че ли Лутър Уитни беше за съжаление, а не самата Кейт. Да върви по дяволите този Джак! Кейт благодари мислено на Бога, че реши да не се омъжва за него. Човек, готов да я обиди толкова жестоко, не беше достоен за нея. А Лутър Уитни заслужаваше наказанието си. Може и да не бе убил Кристин Съливан, но не беше изключено и да го е направил. Не беше нейна работа да вади заключения. Нейната работа бе да спомогне за правилното решение на съдебните заседатели. Мястото на баща й и бездруго беше в затвора. Там нямаше да опропасти ничий чужд живот.