![Абсолютна власт [Absolute Power - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/4/1/absolyutna-vlast-absolute-power-bg-download.jpg)
Абсолютна власт [Absolute Power - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Филипина Филипова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Абсолютна власт [Absolute Power - bg]». Краткое содержание книги:
Може ли абсолютната власт да бъде над закона?
Ще се измъкне ли безнаказано президентът на САЩ?
Ще се окаже ли най-могъщата институция в страната по-слаба от един дребен крадец с артистичен почерк?
Притисна устни към ухото му.
— Ти ме желаеш, нали, Тим? Иска ти се да ме чукаш, а?
Той изпъшка и я сграбчи за хълбоците, но тя ловко премести ръцете му.
— Иска ти се, а?
— Да.
— И на мен ми се искаше онази вечер. Само че на вратата се появи някой друг.
— Знам. Съжалявам. Просто си поговорихме и…
— Той ми разказа всичко. Спомена неща, които въобще не му влизат в работата. А сега искаш да ме чукаш, така ли?
— Господи, Глория, разбира се, че го искам!
— Така ти се иска, че ти иде да виеш от болка.
— Направо ще полудея.
— О, тялото ти е великолепно, Тим. Страхотен си.
— Още не си разбрала какво мога, Глория. Почакай, и ще видиш.
— Знам на какво си способен, миличък. Напоследък мисля само за любовните ти подвизи. Даваш ли си сметка, че съм пощуряла по теб?
— Да.
Колин усети такава болка, че се просълзи.
Глория облиза сълзите му безкрайно учудена.
— Сигурен ли си, че ме искаш? Абсолютно ли си сигурен?
— Да!
Колин разбра какво ще последва още преди да е чул думите й.
— Махай се — изрече тя бавно и премерено, сякаш беше репетирала всяка сричка предварително. Слезе от него, като нарочно притисна члена му тъй болезнено, че Колин изохка на глас.
— Глория…
Тя запрати дънките в лицето му. Колин ги обу и седна на леглото. Ръсел бе покрила тялото си с дебела, дълга роба.
— Махай се от къщата ми, Колин. Изчезвай веднага. Той се облече набързо под изпитателния й поглед. Глория го изпрати до входната врата, изчака го да излезе и здраво затръшна вратата зад гърба му.
Колин се извърна. Чудеше се дали жената зад вратата се смее или плаче, ако въобще изпитва някаква емоция. Той не бе имал намерение да я уязви. Знаеше, че е допринесъл за изобличаването й. Чувстваше се виновен и нещастен. Тя със сигурност си го беше върнала тъпкано. Доведе го до най-горния праг на възбудата, за да му отреже квитанцията в последната минута.
Колин тръгна към колата си. Постепенно му олекна, че кратката им връзка е приключила. Още не можеше да забрави онова особено изражение на лицето й.
Кейт се обади в съда да съобщи, че е болна. Не й се бе случвало, откакто бе постъпила на работа. Прекара деня на легло, придърпала завивките до брадичката си и приковала поглед в мрачното утро, което се разстилаше навън. На няколко пъти се опита да стане, но мисълта за Бил Бъртън изникваше пред нея като гранитна скала с остри ръбове, която заплашваше да я смаже или прободе.
Кейт се загърна още по-плътно със завивките. Потъна в топлината на пухения дюшек. Имаше чувството, че тялото й се носи под повърхността на огромна вълна, закрила целия хоризонт.
Не можеше да удържи спомените. Знаеше, че отминалите години ще я връхлетят със страшна сила. Спомни си за десетките брутални нахалници, обсипвали майка й с въпроси за Лутър Уитни години наред.
Сети се за неотдавнашното избухване на Джак й стисна клепачи. Опитваше се да прогони думите му от паметта си.
Да върви по дяволите този Джак!
Беше преуморена. Нито един процес не я бе изтощавал до такава степен. Лутър Уитни бе успял да я съсипе точно така, като съсипа майка й. Беше я оплел в паяжината си въпреки отвращението й към неговия свят.
Кейт се изправи отново. Дишаше със затруднение. Стисна гърло, за да не се разплаче пак. Успокои се малко. Извърна се на другата страна и прикова поглед в портрета на майка си.
Лутър Уитни бе тази част от миналото й, с която искаше да се раздели веднъж завинаги. Той бе последният представител на семейството. Бог да й е на помощ.
Кейт легна по гръб и зачака почукването на вратата. Каквото било писано на майката, такова и на дъщерята. Сега беше дошъл нейният ред.
В същото време само на около десет минути път от дъщеря си Лутър препрочиташе за пореден път вестникарската статия в ръцете си. Беше забравил за чашата с кафе пред себе си. Малкият хладилник бръмчеше лекичко в дъното на стаята. От телевизора, включен на Си Ен Ен, се носеше приглушен брътвеж. Нищо друго не нарушаваше тишината в помещението.
Уонда Брум бе от малкото истински приятели на Лутър. Запознали се бяха във филаделфийския затвор, когато Лутър излежаваше последната си присъда, а Уонда — своята първа и единствена. Сега Уонда бе мъртва. Статията твърдеше, че сама е сложила край на живота си — седнала в колата си и погълнала шепа хапчета.
Въпреки че бе преживял какво ли не, напоследък му се насъбра твърде много. Имаше чувството, че е попаднал в нескончаем кошмар, от който никога няма да се пробуди.