Абсолютна власт [Absolute Power - bg]

— Кейти?

Тя усети нотката на съмнение в гласа му.

— Здравей, татко. — Струваше й се, че способността да разсъждава я е напуснала.

Нейният апартамент не бил подходящо място за срещата им. Лутър я разбра. Явно тя не желаеше да го допуска толкова близо до себе си. От друга страна, къщата в Арлингтън също не била подходяща, макар и по различни причини. Лутър предложи да се срещнат на неутрална територия. Кейт имаше да му казва нещо, а той бе готов да я изслуша. Нямаше нищо по-важно за него от това да изслуша дъщеря си.

Уредиха си среща за четири часа следобед на следващия ден в малкото кафене до съда. По това време заведението обикновено беше празно. Щяха да имат време да поприказват. Лутър обеща да се появи на уреченото място. Кейт беше сигурна, че няма да я подведе.

Тя затвори и веднага се свърза с Франк. Предаде му подробностите от разговора. Докато диктуваше времето и мястото, изведнъж осъзна какво прави. Захвърли слушалката и избухна в сълзи. Разрида се толкова силно, че се свлече омаломощена на пода. Имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне.

Франк не затвори веднага. Искаше му се да се престори, че не е чул плача й. Изкрещя нещо в слушалката, но никой не му отговори. Кейт постъпваше правилно. Защо се срамуваше? Какво я караше да се чувства виновна? Следователят разбра, че е безсмислено да чака повече, и затвори. Моментната еуфория, че се приближава към обекта на преследването, угасна като пламък на кибритена клечка.

Франк бе получил отговор на един важен въпрос. Кейт обичаше баща си. Мисълта беше обезпокоителна, но следователят щеше да се справи някак с нея. Бащата на три деца Сет Франк се просълзи. Стори му се, че в края на краищата професията му не е чак толкова хубава.

Бъртън постави слушалката върху вилката. Следователят бе изпълнил обещанието си да му подаде сигнал при залавянето на престъпника.

Бил реши да иде незабавно в кабинета на Ръсел.

— Не знам как ще се оправиш — рече загрижено Глория.

Бъртън тайничко се усмихна. Шефката на президентската канцелария беше доста гнуслива, щом се стигнеше до съществената част. Все й се щеше някой друг да й свърши работата, за да не си изцапа ръчичките.

— От теб се иска единствено да уведомиш президента. Накарай го да се обади на Съливан. Длъжен е да го направи.

— Защо? — учуди се Ръсел.

— Това е моя работа. Направи каквото ти казвам — отсече Бил и излезе, преди Ръсел да е успяла да се развика.