Абсолютна власт [Absolute Power - bg]

— Мога ли да говоря открито, Кейт? Позволявате ли да ви наричам на малко име?

Тя кимна. Франк се облегна на масата и я погледна.

— Стига сме си играли на криеница. Защо ти е толкова трудно да повярваш, че баща ти е убил Кристин Съливан? Та той има три углавни престъпления зад гърба си. Прекарал е целия си живот на ръба на опасността. Бил е разпитван във връзка с една дузина други кражби, макар и да не са успели да му припишат вина. Баща ти е закоравял престъпник, а ти самата работиш с престъпници. Трябва да си се убедила досега, че вълкът козината си мени, но не и нрава.

Кейт допи чая си, преди да отговори. Закоравял престъпник ли? Да, баща й със сигурност отговаряше на описанието. Нямаше никакво съмнение, че животът му е низ от кражби. Характер! Можеш ли да го промениш! Беше неизлечим като наркоман.

— Той не е убиец — каза тихо Кейт. — Вярно е, че краде, но никога не би наранил човек. Не му е в природата.

Какво беше казал Джак? Че баща й изглеждал уплашен. Дори повърнал от вълнение. Полицията никога не бе успяла да го стресне. Ами ако наистина е убил жената? Възможно е да го е направил неволно. Натиснал е спусъка, преди да се замисли. Сигурно е било въпрос на частици от секундата. Трябвало е да направи нещо, за да не се озове отново зад решетките. Нищо не беше изключено. Едно убийство би обяснило и страха, и ужаса, и повръщането в парка.

Независимо от насъбраната болка най-ярките спомени на Кейт бяха свързани с нежността на баща й. Пазеше усещането за здравата му прегръдка и кроткия нрав. Лутър Уитни беше толкова мълчалив човек, че повечето хора се обиждаха. Само с нея си говореше някога. Винаги се бе отнасял към дъщеря си като към своя връстница. Умееше да й приказва за нещата, които я интересуват. Думите му променяха небето, цветята и птиците. Рокличките, панделките и разклатените зъбчета на Кейт се превръщаха в най-завладяващата тема за разговор. В тези кратки моменти на близост и двамата бяха абсолютно искрени. Всичко се стопи с влизането му в затвора. Кейт порасна. Започна да й се струва, че баща й говори глупости. Тя гледаше лицето и нежните му ръце, но виждаше в него само престъпника.

Защо твърдеше тогава, че такъв човек не може да бъде убиец?

Франк внимателно я наблюдаваше. Усещаше, че нещо не е наред.

Той си сипа още малко захар в кафето.

— И тъй, според тебе е абсолютно невъзможно баща ти да е убил мисис Съливан. Доколкото си спомням, вие двамата отдавна не сте се виждали.

— Не съм казала, че е невъзможно — върна се в реалността Кейт. — Просто си помислих, че… — Усети, че се заплита. През живота си беше разпитала десетки свидетели, но нито един не се беше държал толкова неубедително.

Кейт затършува в чантата си за кутията „Бенсън и Хеджис“. Когато видя цигарите, Франк посегна към дъвката.