Библиотеката на мъртвите

— Мисля, че и това е тъжно — обади се Нанси, докато ровеше в чинията си. — Виждала съм негови снимки като ученик. Наистина е бил готин.

Мери въздъхна.

— Кой да предположи какво му е отредила съдбата? И може ли изобщо да се знае подобно нещо?

Изведнъж Джо стана сериозен.

— Е, Уил, разкажи ни какво е отредила на теб. Чувам, че стават разни странни неща. Загрижен съм за теб, честно, но като баща съм загрижен и за дъщеря си.

— Уил не може да говори за случай, който още се разследва, татко.

— Виж, Джо, напълно те разбирам. Трябва да свърша някои неща, но не искам да замесвам и Нанси. Очаква я блестяща кариера.

— Бих предпочела да работи нещо по-безопасно, а не във ФБР — каза майка й и по тона личеше, че това е постоянният й рефрен.

Нанси се намуси и Джо махна пренебрежително на тревогите на жена си.

— Разбрах, че сте били на път да извършите арест, но и двамата сте били отстранени от разследването. Как е възможно подобно нещо да се случи в Съединените щати? Когато родителите ми живееха в Полша, такива работи ставали непрекъснато. Но тук?

— Точно това искам да разбера. Двамата с Нанси хвърлихме много време и усилия по този случай, а сега сме жертви без право на глас.

— Е, щом е така, направи каквото трябва. Изглеждаш свестен човек. И Нанси много те цени. Това означава, че ще те включа в молитвите си.

Операта свърши и по радиото започнаха новините. Никой не слушаше, докато не се спомена името на Уил:

— Нюйоркският филиал на Федералното бюро за разследване е издало заповед за арест на един от собствените си хора. Специален агент Уил Пайпър се издирва, за да бъде разпитан за провинения и евентуални престъпни действия във връзка с разследването на сериен убиец. Пайпър, ветеран в правозащитните организации с почти двайсетгодишен стаж, е известен публично като разследващ все още неразрешения случай „Апокалипсис“. Местоположението му е неизвестно и се смята, че е въоръжен и потенциално опасен. Ако някой от слушателите разполага с каквато и да било информация, молим да се свърже с местните полицейски органи или с ФБР.

Уил мрачно стана и си облече сакото. Докосна розата на ревера си.

— Джо, Мери, благодаря ви за вечерята и гостоприемството. Трябва да тръгвам.

По това време движението не беше натоварено. Най-напред спряха пред супермаркета на Роуздейл Авеню. Нанси излезе да купи продукти, а Уил остана в колата. На задната седалка се появиха две торби, но Нанси твърдо заяви, че няма никакво намерение да му купува пиячка.

Сега пътуваха по Хътч и наближаваха Уайстоун Бридж. Уил й напомни да се обади на дъщеря му, след което се умълча и се загледа как слънцето боядисва в оранжево небето над Лонг Айлънд.

Домът на бабата и дядото на Нанси се намираше на тиха уличка с миниатюрни къщички във Форест Хилс. Дядо й беше настанен в старчески дом с алцхаймер. Баба й бе заминала на гости при племенница във Флорида. Дядовият „Форд Таунус“ беше в едноместния гараж зад къщата — стига да имат късмет, мрачно се пошегува Нанси. Пристигнаха по здрач и паркираха пред главния вход. Ключовете от гаража бяха под една тухла, а за колата — в самия гараж, под кофа боя. Останалото зависеше от него.