Библиотеката на мъртвите
- Автор: Купер Гленн
- Серия: Уил Пайпър #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Библиотеката на мъртвите». Краткое содержание книги:
Той продължава разследването на своя глава и трябва да надхитри безжалостен екип тайни агенти от Зона 51, защитаващи най-голямата тайна на правителството. От средновековния манастир до най-модерната правителствена лаборатория, „Библиотеката на мъртвите“ обхваща векове и континенти, за да ни поднесе едно детайлно проучване върху съдбата, предопределението и изборите, които правим в живота си.
Уил шофира цяла нощ и сега се носеше по равнините на Охайо, напрягайки всичките си сили, летеше към утрото и се надяваше, че ще се измъкне невредим, избягвайки ограничителите за скорост и щатските ченгета. Знаеше, че не може да измине целия път, без да поспи. Трябваше да избира евтини мотели покрай магистралата, където да плаща в брой и да подремва по четири часа тук, шест часа там — но не повече. Искаше да пристигне във Вегас до петък вечерта и да съсипе уикенда на онзи скапаняк.
Не си спомняше кога за последен път е издържал цяла нощ, особено без алкохол. Изживяването определено не му харесваше. Копнееше за пиячка, за сън, за нещо, в което да удави гнева и възмущението си. Ръцете му се бяха схванали от стискането на волана, десният глезен го болеше, защото старият „Таурус“ нямаше система за поддържане на постоянна скорост. Очите му бяха зачервени и сухи. Мехурът му се пръскаше от последното голямо кафе. Единственото, което му даваше някаква утеха, беше червената роза на Липински, сочна и хубава, сложена в пластмасова бутилка за вода в стойката за чаши.
Посред нощ Малкълм Фрейзър излезе от оперативния център, за да се поразходи и да проветри главата си. Последните новини бяха невероятни. Абсолютно невероятни, мамка му. И тази гадост стана по време на неговата смяна. Ако преживее това — ако те преживеят това, — ще има да дава показания при закрити врати в Пентагона, докато не навърши стотачка.
Попаднаха в кризисна ситуация в момента, в който Шакълтън изключи мобилния си телефон и изгубиха сигнала му. Един от екипите веднага пристигна във „Венеция“, но от него нямаше и следа — колата му все още беше на паркинга, сметката — неуредена.
Последва един много мрачен час, докато успеят да изяснят нещата. Шакълтън е бил с жена — атрактивна брюнетка, разпозната от портиера като компаньонка, която е виждал в хотела. Провериха обажданията от мобилния му телефон и откриха десетки обаждания до някоя си Кери Хайтауър, която отговаряше на описанието на жената.
Телефонът на Хайтауър излъчваше сигнали по шосе 1–15 в западна посока, докато не замлъкна на двайсет и пет километра от Барстоу. Най-вероятно се бяха насочили към Ел Ей. Изпратиха номера и описанието на колата й на калифорнийската полиция и местните шерифства, но по-нататъшното разследване показа, че тойотата й е продадена и в момента кара кола под наем.
Ребека Розенберг ядеше третия си десерт след полунощ, когато най-неочаквано разби кодирането на Шакълтън и едва не се задави с карамела. Излетя от лабораторията, затича се тромаво по коридора до оперативния център и нахълта при наблюдателите. Накъдрената й в афростил от 60-те коса се тръскаше по раменете й.
— Съобщавал е ДС11 на една фирма!
Фрейзър седеше пред терминала си и се завъртя към нея. Изглеждаше така, сякаш му идеше да се издрайфа. По-лошо не можеше да бъде.
— Я стига бе. Сигурна ли си?
— Стопроцентово.
— На каква фирма?
Беше по-лошо.
— Застрахователна компания.
Коридорите на главната изследователска лаборатория бяха празни и това усилваше още повече ехото. За да намали напрежението, Малкълм Фрейзър се изкашля и се заслуша как отеква звукът. Викането или пеенето беше неуместно, дори никой да не слушаше. През деня в качеството си на шеф на оперативната охрана на Зона 51 Фрейзър обикаляше подземието с наперено-застрашителна походка, която впечатляваше останалите служители. Обичаше да се страхуват от него и изобщо не съжаляваше, че хората му са мразени от всички. Това означаваше, че си вършат добре работата. Как може да се поддържа ред без страх? Изкушението да се възползват от наличното тук просто бе прекалено голямо за смотаняците. Презираше ги и винаги изпитваше чувство за превъзходство, когато ги виждаше как минават голи през скенера — тлъсти и пухкави или хърбави и слаби, никога добре сложени и мускулести като неговите момчета. Спомни си, че Шакълтън беше от хърбавите и слабите, дето можеш да ги прекършиш като суха вейка.
Озова се до специалния асансьор и го повика с кода си за достъп. Спускането бе толкова гладко, че почти не се усещаше. Когато излезе от кабината, бе единствената жива душа в нивото на трезора. Движението му щеше да задейства камерите и някой от хората му щеше да гледа, но той имаше право да слиза тук, знаеше кодовете и бе един от малкото оторизирани да минават през тежките стоманени врати.
Мощта на трезора се усещаше физически. Фрейзър усети как гърбът му се изправя, сякаш през гръбнака му бяха прокарали железен прът. Гърдите му се изпъчиха и сетивата се изостриха, възприятията му — дори на слабата, студена синкава светлина — бяха толкова чувствителни, че почти виждаше триизмерно. Някои хора се чувстваха съвсем нищожни в огромното пространство, но той самият се чувстваше голям и могъщ на това място. Имаше нужда да дойде тук точно тази нощ, в разгара на най-сериозния пробив в сигурността в историята на Зона 51.
11
Дата на смъртта. — Б.пр.