Укротяването на Шарлота
- Автор: Милър Линда
- Серия: quade #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Укротяването на Шарлота». Краткое содержание книги:
— Ще се омъжиш ли за Гидиън Роулинг? Ще отидеш ли в Австралия с него да спасяваш душите на неверниците, ако той те помоли?
Шарлот разсъждаваше и продължаваше да гледа Патрик в очите. Той все още не беше се обърнал към нея.
— Да — каза тя след дълга пауза на внимателно и откровено премисляне. Преди време беше сигурна, че не ще може да понесе докосването на друг мъж, но бе имала време да размисли по въпроса от тогава. — Може би не ще приема първия, втория или десетия път. Но той е добър човек, знам, че ще прояви търпение към моето… естествено нежелание. Животът ми с него ще бъде интересен и плодотворен, уверена съм.
Накрая Патрик се обърна към нея, но не я приближи. Обърна рамене на дърворезбованата етажерка над камината, дълго и напрегнато гледа Шарлот.
— Нима би могла да се обърнеш към друг мъж след всичко споделено между нас? — попита мрачно, но тихо той.
— Не, може би, така лесно, както ти би отишъл при друга жена — отговори спокойно Шарлот. — Но, може би след време, бих могла да се отдам на Гидиън.
Бурята ревеше по стените на голямата къща, тракаше по рамките на високите и дълбоки прозорци. Патрик и Шарлот дълго се гледаха и мълчаха, слушаха и чакаха. Светкавица падна в градината, а бледата й светлина влезе в стаята, макар стъклата да бяха покрити с дъски.
— Искам да ми станеш жена — каза Патрик след още една пауза.
Шарлот почувства и опиянение, и болка в отрязъка от един и същ момент. Тя искаше, копнееше за истински брак с Патрик, и все пак чувстваше, че предложението бе направено някак неохотно.
— А аз искам истинско предложение — отвърна тя с демонстративност, която не усещаше.
В един миг бурята сякаш се събра в душата на Патрик. Той се приближи до нея, застана на едно коляно, погледна я ядовито в очите и е най-неохотните нотки в гласа си попита:
— Ще се ожениш ли за мен?
20
— Да — каза Шарлот, скръсти ръце и се обърна настрана, за да не може Патрик да види очите й, раната, която й бе нанесъл с грубото си предложение за женитба. — Ще се омъжа за теб. — Заради детето — добави на ум тя.
Тя почувства грациозното изправяне на Патрик и извисяването му в цял ръст, който въздействаше заплашително.
— Сватбата не ще промени решението ми да те оставя в Куейд Харбър — предупреди я той тихо и хладно. — Ти и детето ще носите името ми, ще имате къща и финансова осигуреност, която ти обещах.
Шарлот се завъртя от неудържимата болка. Писъците на вятъра изпълниха стаята, така пронизителни и опустошителни, сякаш хиляди духове танцуваха по покрива.
— Защо тогава се съгласи да се оженим, Патрик, след като е видно, че чувствата ти не са се променили?
Той вдигна ръце колебливо, като да докосне раменете й, да обгради в рамка лицето й, но след това ги отпусна надолу.
— Не, Шарлот — отговори той — чувствата ми не са се променили. О, боже, не вярвам някога да се променят.
С това изявление Патрик се обърна и закрачи към вратата на кабинета си, за да извика Кочран. След това се обърна, погледна я с типичната си арогантност и обяви царствено:
— Когато същинската сила на бурята ни връхлети, тя ще изравни със земята реколтата захарна тръстика и ще изкорени половината дървета на острова. Всеки, който би бил толкова глупав, че да излезе навън, почти сигурно е, че ще бъде убит. Внимавай да останеш вътре и се ангажирай с избора на сватбена рокля. — Индиговият му поглед се спря върху краката й. — Бих искал да си обута за церемонията. Разчитам, че поне веднъж ще ме послушаш?
Шарлот мило се усмихна, но каза съвсем тихо, като се постара думите й да достигнат до ушите на Патрик:
— По-скоро бих умряла.
Той я огледа през един, сторил й се дълъг миг, и отвори широко вратата.
— Любезно те моля да продължиш заниманията си. С Кочран имаме много работа да вършим.
Шарлот мина царствено покрай него. Срещна г-н Кочран във вестибюла и много се развесели, когато той й смигна закачливо.
Шарлот се придвижи нагоре по стълбите до господарската спалня и започна да разглежда прекрасните дрехи, които Патрик й бе поръчал в Испания. Онези от тях, които бяха издържали изваряването и не бяха изгорени, бяха попаднали в умелите ръце на Джакоба, за да бъдат изсушени и изгладени, а след това окачени в огромния гардероб, донесен от друга стая.
Надвисналата буря и обърканите й чувства отклоняваха вниманието на Шарлот, но накрая успя да се спре на една бална рокля с цвят на бледа слонова кост, украсена със ситни перли и кристални мъниста. Реши да оформи подходящият копринен воал или нещо подобно и точно когато бе застанала пред огледалото, за да експериментира, се чу почукване на вратата.