Укротяването на Шарлота
- Автор: Милър Линда
- Серия: quade #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Укротяването на Шарлота». Краткое содержание книги:
По-късно Патрик щеше да съжалява за жестокостта на това, което каза, но в момента беше толкова ядосан и хванат на тясно, че не можеше да не го каже.
— Молили ли сте се за давещата си жена, или беше едно от редките изключения, когато бог реши да ви пренебрегне?
Роулинг побледня, но скоро се възстанови. Патрик трябваше да признае, че той бе силен мъж.
— С безкрайната си мъдрост, бог трябва да е сметнал, че Сузана си е свършила работата на земята и я е призовал у дома за награда.
Патрик отмести поглед. В гърлото му се надигна извинение, но го глътна.
Роулинг продължи с безмилостно весел глас:
— Мисля, че от Шарлот ще стане добра мисионерка…
Патрик нямаше нужда от теологично образование, за да разбере, че му бе простено по един много великодушен начин, а това го вбеси. Той удари чашата с коняк така силно върху барчето, че столчето се счупи и чашата политна като дърво, повалено на открит хълм.
— Достатъчно — изрева той и прекъсна приказките на Роулинг за вродената способност на Шарлот да покръства неверниците.
Другият мъж отново се усмихна, по онзи дяволски мъдър и любезен начин, който Патрик вече намразваше.
— Нещо не е наред ли, капитане?
— Дяволски прав сте, нещо не е наред! — извика Патрик. — Шарлот е моя и ще остане моя!
Роулинг заговори с вбесяваща любезност.
— Тогава ще е по-добре да се ожениш както му е реда, капитане — каза целомъдрено той.
Патрик присви очи, погледна проповедника и заговори с тих, смъртоносен глас:
— Тя ли те накара да направиш това?
— Шарлот сподели тревогите си с мен, това е всичко — отвърна Роулинг. — Стори ми се напълно практично да й предложа женитба. С брачната халка на пръста, тя ще бъде спасена от скандала, а и аз ще бъда пощаден да не тъна в самота. Повярвайте ми, капитане, бил съм съвсем искрен в искането си, а ако се бях молил както подобава, романтичното щастие сигурно би се обърнало в моя полза.
Ужасна беше тази увереност на британеца във връзката му с Всевишния. Кой си мислеше, че е той? Мойсей? Давид?
— А мен нарече арогантен — клъвна го Патрик.
Роулинг пак се усмихна.
— Молитвата на праведника високо се цени — цитира той с весела увереност. — Аз съм праведен, капитане. Ако помоля бог за благосклонността на Шарлот, почти сигурен съм, че ще ми я даде.
— Не създавай труд на себе си или на бог по въпроса — озъби се Патрик. — Ако Шарлот ме иска за съпруг, аз ще се оженя за нея. Днес. Утре. Веднага щом може да се уреди. А вие, г-н Роулинг, най-добре е да се концентрирате в молитвите си, за да дойде кораб и ви отнесе от острова, преди да съм изгубил търпение и да съм ви хвърлил за храна на рибите.
Божият служител беше необезпокоен, дори развеселен.
— Ние с вас надникнахме в душите си — каза той. — От сега нататък мисля, ще е по-подходящо да се обръщаме един към друг с малки имена.
Точно в този момент, когато искаше да излее нетърпимостта си, Патрик беше смутен от откритието, че харесва Роулинг. По дяволите, та той искаше да ненавижда този мъж с цялата си душа, точно както някога бе мразил жестокия директор на училището, но не можеше да го направи.
Палмовите клони чукаха по прозорците, развявани силно от острите ветрове, духащи от морето. Патрик и Гидиън продължително се гледаха, единият седнал, другият изправен, и двамата бяха част от бурята така, както и самите стихии.
Шарлот помагаше в кухнята на Джакоба и Мери-Кеч-Мъч-фиш, когато Стела влезе и с усилие дърпаше да затвори вратата при напора на вятъра.
— Патрик иска да те види — каза тя и някак кисело погледна Шарлот с упрек. — Веднага, в кабинета си.
Шарлот почувства прилив на ликуване, сигурна, че Гидиън бе посочил грешката на Патрик, и че всичко от сега нататък щеше да бъде наред.
— Добре — отвърна тя някак лековато — сега съм заета. Патрик просто ще трябва да почака малко. Можеш да му кажеш това.
Стела отстояваше позицията си с ръце на кръста.
— По-скоро ще пия чай с дявола — отвърна ядосано тя. — Капитанът е в отвратително настроение и аз не ще съм тази, която би го предизвикала.
С продължителна страдалческа въздишка Шарлот изтри ръцете си във взетата на заем престилка — беше месила тесто за хляб — и хвърли изпитателен поглед на Стела. В действителност тя харесваше Стела и другите, но внимаваше да не издаде чувствата си, защото знаеше, че я ненавиждат.
— Добре тогава, аз ще говоря с него.
Патрик беше сам в салона, когато тя влезе. Беше застанал пред огромната мраморна камина с гръб към нея. Повдигна очи нагоре и видя отражението на Шарлот в огледалото. Прикова я с неразгадаем поглед.