Укротяването на Шарлота
- Автор: Милър Линда
- Серия: quade #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Укротяването на Шарлота». Краткое содержание книги:
— Времето ми е ценно — изтъкна той, а в резултат на мислите му, думите му прозвучаха рязко и нетърпеливо.
Духовникът отново въздъхна.
— Да. Е, не може нищо друго да се направи, освен да се говори направо, нали? Вие жестоко мамите една невинна, млада жена, капитан Тревърън, и като божи служител, аз протестирам.
Патрик рязко се отдръпна от вратите и се почувства сякаш ударен през лицето с ръкавица.
— За Шарлот ли говорите? — знаеше, че въпросът е глупав още докато го изричаше, но обвинението на Роулинг го намери неподготвен, а и не бе замълчал да помисли.
— Да. Прекрасно същество, нали?
Патрик си спомни как Шарлот го обграждаше с нежност всяка нощ, телом и духом, и не си направи труд дори да кимне на Роулинг.
— Продължавайте, достопочтени. Не мога да си прахосам деня.
Усмивката на Роулинг не трепна, но не измести и тъгата, така ясно изразена в очите му.
— Вие сте й дали основание да смята, че ви е съпруга, сега тя очаква дете. Така ли е?
Патрик преглътна, започна да говори, после се спря. Не се бе чувствал така неловко от времето, когато за първи път трябваше да рецитира в училище. Най-накрая успя да каже:
— Не беше чак толкова просто.
— След това — продължи Роулинг, все едно, че Патрик не бе казал нищо — вие сте се развели. Вярно ли е?
— Това беше езически брак и езически развод — каза рязко Патрик.
— За Шарлот не е било просто така. А ето сега идва и детето.
Патрик почувства слабост, а здравата стена, с която бе зазидал сърцето си, започна леко да се пука.
— Да — каза той. Цялото му отчаяние бе отразено в тази единствена дума. Той силно желаеше да е от онези мъже, които могат да живеят на сушата, в една-единствена къща и в прегръдката само на една жена, но знаеше, че не е такъв. Страстта му към скитане беше такава неразделна част от него, както цветът на очите му или подравнените му зъби.
— Предложих й аз да се оженя за нея — каза мисионерът. — Разбира се, не може и дума да става за любов помежду ни, но поне ще бъде достойно и детето ще получи името ми.
Различни сцени нахлуха в съзнанието на Патрик. Виждаше Шарлот гола в леглото на този мъж, извиваща се под движенията на бедрата му, кожата й как блести от страст, великолепната й коса разстлана върху възглавниците. Дори я чу да изпуска познатия вик на доволство, а звуците и образите му причиниха такава болка, че веднага прогони мислите си в друга посока. Виждаше едно малко момиченце, изящна, миниатюрна версия на Шарлот, да бяга по зелената морава и да се хвърля в прегръдката на Роулинг, в изблик на звучен смях и доволство да казва „татко“.
Патрик затвори очи.
— Шарлот съгласи ли се? — попита той, а думите излизаха дрезгави от гърлото му.
— Още не — отговори Роулинг, но Патрик не можеше да бъде абсолютно сигурен. Тонът на госта показваше, че той смята, че ще може скоро да убеди Шарлот да му стане съпруга.
— Но?
— Но очаквам да се съгласи, когато състоянието й стане видимо: Дори на далечен остров, г-н Тревърън, една явна бременност би причинила неудобство на жена без съпруг. — Роулинг замълча, потри брада докато размишляваше. Последвалата реплика експлодира в стаята като динамит. — Тъй като официално вие сте капитан на кораб, сър, вие имате както морална, така и законодателна власт да изпълните сватбената церемония. Бих искал да обвържа себе си и Шарлот в свещен брак, когато склони тя.
Патрик почувства сякаш някаква подземна сила си пробиваше път през него и щеше да изригне с огнена сила. Гласът му прозвуча като съскане, като отделяща се пара.
— Първо ще те пратя в ада!
Роулинг се разсмя.
— Вие може също да се озовете в ада, като се има предвид арогантността ви и егоистичната ви природа, капитане, но мога да ви уверя, че не ще ме срещнете там. — Той замълча. Наблюдаваше Патрик, давайки му време да възприеме казаното. — Шарлот ще се омъжи за мен. Ще дам името си на детето й и ще го обичам като свое.
— Прекалено уверен сте в чара си — изръмжа Патрик, когато вече се почувства способен да говори, а това стана едва след като бе прекосил стаята до махагоновото барче и си бе налял чаша бренди. — Но вие забравяте, че сме напълно откъснати тук. Може да минат месеци и дори години, преди друг кораб да пусне котва.
Роулинг изчака докато погледите им отново се срещнат и отговори:
— Извикан съм да проповядвам в Австралия и ще изпълня това. Вече се молих да дойде кораб и ме отведе там. Скоро ще се появи такъв.
Патрик изрази учудването си тихо, но грубо:
— Молили сте се…
— Да — отвърна Роулинг добронамерено. — С малки изключения бог удовлетворява молбите ми.