Укротяването на Шарлота
- Автор: Милър Линда
- Серия: quade #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Укротяването на Шарлота». Краткое содержание книги:
Почувства как пребледнява. Гидиън беше добър мъж, внимателен, красив, но колкото и прекрасен да беше, Шарлот се опасяваше, че не би го дарила с предимствата на едни брак. Независимо от смелите й думи пред Патрик, че ще си намери любовник и ще стане общоизвестна, ако я изостави в Куейд Харбър, самата мисъл друг мъж да я докосне й беше противна.
Гидиън се надигна от стола и я целуна братски по челото. След това се отдръпна, усмихна се и каза тихо:
— Тогава това ще е изход. Изпрати капитана при мене. Ще му вселя божия страх.
Шарлот широко отвори очи.
— Не бих искала Патрик да е принуден да се ожени за мен — прошепна тя.
Гидиън потупа ръката й.
— Не се притеснявай, Шарлот. Не мисля, че ще е необходимо да се използва принуда.
Шарлот веднага потърси Патрик, намери го в кабинета да преглеждат с Кочран някакви карти. Вятърът чукаше по прозорците, а виенето по покрива създаваше подходящ акомпанимент за киселия му вид.
Може ли, помисли си Шарлот с учудваща неприязън, това да е същият мъж, който снощи ме прегръщаше силно в леглото, който намираше така жадно утеха в тялото ми и завладяваше цялата ми душа с нежността на думите и докосването си?
— Какво има, Шарлот? — попита Патрик. Тонът му бе рязък, погледът му по-студен от най-суровата зима. — Имам работа и нямам много време.
Тя застана изправена в цял ръст пред големия двоен портал, с опънати рамене и вдигната брада. Дори боса и с разрошена коса, от бързото излизане навън, Шарлот съзнаваше, че е олицетворение на достойнството. Това беше способ, изработила си още от детство.
— Гидиън, г-н Роулинг, желае да говори с теб.
Патрик се намръщи, може би защото тя бе употребила малкото име на посетителя. Пусна картата, която разглеждаха, да се навие отново на руло обратно в тубуса с шепотен звук.
— Ще го видя по-късно.
— Добре — съгласи се ведро Шарлот с едно-единствено повдигане на рамо. Обърна се, за да си тръгне, като съзнаваше, че бе жегнала Патрик и бе доволна от това.
За нейна изненада той я спря с едно-единствено рязко запитване:
— Къде са обувките ти?
Първо Гидиън се бе почудил защо беше боса, а сега Патрик искаше да знае. Тя погледна назад, през рамо към него, някак срамежливо.
— Не бих искала да се намесвам във важните ти дела с отговора на такъв глупав въпрос — каза тя и излезе.
Чу го да ругае и се усмихна, придвижвайки се по коридора, водещ в задната част на къщата. Кухнята беше в отделна постройка, а Шарлот почувства внезапно желание за специалните бисквити на Джакоба. Тананикаше си, докато прекосяваше двора и едва забеляза вятъра, накарал косата й да затанцува, прилепил полите до краката й.
Патрик се опита да не мисли за повикването на госта — мисионер, който беше изхвърлен на плажа преди няколко дни, но галещият тон, с който Шарлот бе изрекла неговото име, все още отекваше в главата му. Той не можеше да си позволи да е разсеян, докато планира защитата за всички на острова. Изруга, промърмори някакво извинение на Кочран, който на свой ред раздразнено се усмихна, след това отиде да потърси Роулинг.
Мъжът беше в салона заедно със Стела и Джейн, които го глезеха, наливаха му чай и бъбреха като две тропически птички. Патрик обичаше и двете. Бяха като сестрите, които би искал да има, но младежкият им стремеж да се харесат на Роулинг го ядоса.
— Вън! — каза той, без предисловие или обяснение.
Джейн и Стела си размениха нацупени погледи и излязоха от стаята.
Патрик затвори вратите и се облегна на тях със скръстени ръце на гърдите, а изражението му съвсем не беше доброжелателно. Според неговите разсъждения, той бе спасил живота на този човек, като му бе предоставил убежище в дома си и добрите грижи на слугите си, не му дължеше нищо друго. Той не проговори, тъй като самото му присъствие бе отговор на повикването на Роулинг.
Другият мъж въздъхна, а Патрик беше изненадан и раздразнен, че се улови да мисли, дали Шарлот намираше за привлекателни нежните черти на Роулинг, учтивите му и грациозни маниери. Решително отхвърли тези мисли от главата си.
— Седнете, моля — покани го Роулинг, сякаш това беше неговият салон, а Патрик присъстваше само с право на някакъв глас.
Гордостта на Патрик изискваше да не приеме поканата, а да остане прав. Задържа погледа си спокойно върху по-дребния човек и зачака, като даде да се разбере с поведението си, че настроението му е буреносно.
Роулинг само се усмихна.
— Упорит — коментира сякаш за себе си той. Британският акцент му придаваше изисканост, когато говореше, а Патрик се надяваше Шарлот да е била достатъчно разумна и да не се е заблудила от повърхностния му финес.