Дракони на зимната нощ
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Мутафова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на зимната нощ». Краткое содержание книги:
На късната есен сред сивия здрач, на трите луни под сребристия плач притихна светът, потъмня светлината.. Героите бяха на брой деветима. За тяхната доблест легенди ще има…
Една трудна битка със силите на злото е спечелена. Но драконите в Крин все още не са победени. Нещо повече, сега вече те знаят откъде идва истинската опасност за тях.
Кралицата на Мрака е решена на всяка цена да се справи с онези, които заплашват могъществото й…
— А, чакат ни. Елате… — каза Гнош и Тас заподскача ентусиазирано подире му.
Стигнаха до някакъв гигантски катапулт. Един гном им махна нетърпеливо и посочи опашката от гноми, които чакаха да им дойде редът. Тас скочи в креслото на катапулта-прашка и загледа с очакване лоста, но Гнош отиде при него и го сгълча.
— Първо възрастните, млади човече, затова станиведнагаипусни… — той извлече Тас от креслото с учудваща сила — магьосникадаминепредтеб…
— А, не, няма проблем — възпротиви се Физбан и отстъпи, но се спъна в някаква купчина въжета. — Аз… май си спомних едно заклинание, дето ще ме отнесе чак догоре. Ще левитирам. К-как беше? Само секунда да си го спомня.
— Ти беше този, който бързаше — спомена безмилостно Гнош и се вторачи в магьосника. Джуджетата на опашката се Развикаха и започнаха да ги бутат грубо.
— Ох добре де — измърмори старецът и се остави гномът да му помогне да се качи в креслото. Джуджето на лоста изкрещя нещо, което прозвуча като „коенво?“
Гнош посочи нагоре и изкрещя в отговор:
— Скимбош!
Началникът застана пред първата поредица от пет лоста, от които излизаха безброй въжета и изчезваха в безкрайността, Физбан седеше в креслото с нещастен вид и се опитваше да си припомни заклинанието.
— Сега! — изкрещя Гнош и дръпна Тас, за да му покаже великолепната гледка. — Само след секунда началникът ще даде сигнал, да, ето го…
— Какво прави това въже? — прекъсна го Тас, като видя началника да дърпа първото въже.
— Задейства звънеца в Скимбош… ъъ… ниво петнайсет… и им сигнализира да очакват пристигане…
— А какво ще стане, ако звънецът не се задейства? — настоя да разбере Физбан.
— Тогава се задейства втори звънец, който им казва, че първият звънец не е…
— А какво става тук долу, ако звънецът не задейства?
— Нищо. Това е проблемнаСкимбошаненаш…
— Ако те не знаят, че идвам, проблемът е мой! — изрева Физбан. — А може би просто ще тупна там и ще ги изненадам!
— А — изрече гордо Гнош, — сегащевидите…
— Аз слизам… — заяви магьосникът.
— Не, чакай! — От вълнение гномът съвсем забрави паузите между думите. — Тевечесаготови…
— Кой е готов? — Физбан се ядоса не на шега.
— Скимбош! Мрежата, коятощетеулови, щевидиш…
— Мрежа! — Физбан пребледня. — Това вече е прекалено! — Той се надигна и понечи да слезе, но в това време началникът се пресегна и натисна първия лост. Катапултът изскърца и започна да се издига към най-високата точка. Внезапното движение отхвърли Физбан в креслото и шапката падна над очите му.
— Какво става? — Тас се опита да надвика скърцането.
— Нагласяват позицията! — изкрещя в отговор Гнош. — Дължината и ширината са изчислени предварително и катапултът е настроен така, че да се озове в правилната позиция за изпращането — на пасажера…
— А каква е тази мрежа? — кресна отново Тас.
— Магьосникът ще прелети до Скимбош. О, съвсем безопасно е, уверявам те. Провеждали сме изследвания, всъщност доказахме, че летенето е по-безопасно от ходенето. Точно когато се намира в най-високата точка от траекторията си, Скимбош хвърля под него мрежа, която го хваща ей така… — Гнош демонстрира с ръце и замахна, сякаш ловеше муха — и го издърпва…
— Каква невероятна точност се изисква!
— Точността е поразителна, защото се постига чрез една кука, която изобретихме, макар че… — Гнош стисна устни и веждите му се събраха в една — нещо разстройва съвсем незначително настройката, но ние създадохме комитет…
Той натисна лоста и Физбан полетя с писък.
— Олеле, майко! — Гномът зяпаше машинарията. — Струва ми се, че…
— Какво? Какво? — Тас подскачаше и се опитваше да види какво става.
— Мрежата пак се отвори твърде рано. — Гнош поклати глава. — И това се случва за втори път днес само на Скимбош и товаопределенощебъдепоставенонадневенреднаследващотосъб-раниенаГилдиятанамрежар…
Тас гледаше със зяпнала уста Физбан, който пореше въздуха с огромна скорост, и изведнъж разбра за какво говореше гномът. Мрежата на петнайсето ниво — която трябваше да се отвори малко след като магьосникът започнеше да пада и която трябваше да го улови — се е отворила преди Физбан да беше достигнал нивото. Той се удари в нея и заприлича на размазан на стената паяк. Задържа се за миг с разперени ръце и крака и след това падна. Моментално задрънчаха звънци и гонгове.
— Не ми казвай — продума нещастно Тас. — Това е алармата, която сигнализира, че мрежата не го е хванала.
— Точно така, но не се притеснявай — Гнош се засмя, — защото алармата задейства един уред, който отваря мрежата на ниво тринайсет точно навреме — опа, малко късно… ами, тогава остава ниво дванайсет…