Дракони на зимната нощ
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Мутафова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на зимната нощ». Краткое содержание книги:
На късната есен сред сивия здрач, на трите луни под сребристия плач притихна светът, потъмня светлината.. Героите бяха на брой деветима. За тяхната доблест легенди ще има…
Една трудна битка със силите на злото е спечелена. Но драконите в Крин все още не са победени. Нещо повече, сега вече те знаят откъде идва истинската опасност за тях.
Кралицата на Мрака е решена на всяка цена да се справи с онези, които заплашват могъществото й…
— Направи нещо! — изкрещя в ухото му Тас.
— Я не се стягай! Акоискашдатикажаоновакоетоискахда-тикажазакрайната аварийнаспасителнасистема атяе, ох етоя…
Кендерът наблюдаваше изумено как дъната на шестте огромни варела, които висяха на стените на ниво три, се отвориха и изсипаха хиляди сюнгери в центъра на пода. Това явно се правеше в случай, че откажеха всички мрежи на всички нива. За щастие мрежата на девето ниво сработи и се отвори под магьосника точно навреме. След това го уви и го издърпа на балкона, където гномите демонстрираха явно нежелание да го освободят от мрежата, когато чуха пороя от ругатни и клетви.
— Сегавечевсичкоенаредиетвойред — каза Гнош.
— Може ли един последен въпрос? — извика Тас, докато се настаняваше в креслото. — Какво става, ако откаже аварийната система със сюнгерите?
— Много просто. — Гнош се усмихна щастливо. — Виждащ ли, ако паднат много късно, тогава алармата изключва и освобождава точно в центъра водата от един огромен варел и след като сюнгерите така и така вече са там, е много по-лесно да се почисти…
Началникът натисна лоста.
Тас очакваше да открие в Изпитателната зала какви ли не чудесии, но за негова най-голяма изненада тя бе почти празна. Осветяваше се само от един отвор, прооит в склона на планината.
На това просто, но хитроумно устройство ги научи едно пътуващо джудже, което го наричаше „прозорец“. Гномовете много се гордееха с него. В залата имаше три маси. На средната, около която се тълпяха множество джуджета, бяха сложени драконовото кълбо и хупакът на Тас.
Кендерът забеляза, че кълбото бе възстановило първоначалния си размер. Иначе си беше същото — кръгло парче кристал с млечнобял оттенък отвътре. До него стоеше млад солам-нийски рицар с ужасно отегчено изражение, който го охраняваше.
Настроението му се промени рязко, когато новодошлите нахълтаха в залата.
— Всичкоенаред — успокои го Гнош. — Това са двамата, за които ни предупреди лорд Гюнтар… — Той ги поведе към масата, без да спира да дърдори. Когато погледна кълбото, очите му светнаха. — Драконово кълбо — промълви щастливо, — след всички тези години.
— Какви години? — изръмжа Физбан и спря на известно разстояние от масата.
— Вижте сега — започна да обяснява Гнош, — всеки гном има Мисия на живота, която е определена още при раждането му. От този момент нататък единственият му стремеж е да я изпълни. Моята Мисия е да изследвам драконовото кълбо, още откакто…
— Но драконовите кълба ги няма от стотици години насам! — възкликна невярващо Тас. — Никой не знаеше за тях! Откъде накъде това е твоята Мисия на живота?
— О, ние знаехме за тях — възрази Гнош, — защото това е била Мисията на живота на дядо ми, а след това на баща ми, но и двамата си отидоха, без дори да видят драконово кълбо, и аз се боях, че това ще се случи и с мен, но най-накрая се появи това и аз ще мога да намеря място на моя род в отвъдното…
— Искаш да кажеш, че ако не изпълниш Мисията на живота си, няма да стигнеш до… ъъ… отвъдното, така ли? Да, ама дядо ти и баща ти…
— Навярно сега са на някое много неудобно място — натъжи се Гнош, — където и да е то… Майчице! С кълбото се случваше нещо удивително. То започна да излъчва вихри от най-различна светлина, сякаш подканяше някого, Физбан промълви някакви странни думи, пристъпи към него и сложи длани отгоре му. То моментално почерня. Старецът огледа присъстващите с толкова мрачно и сериозно изражение, че дори Тас побърза да се отдръпне.
— Излезте! — прогърмя гласът на магьосника. — Всички!
— Имам заповед да не напускам залата и няма… — Рицарят посегна към меча си, но Физбан изрече бързо няколко думи и мъжът се строполи на пода.
Гномовете се изпариха и оставиха Гнош сам.
— Хайде, Гнош! — подкани го Тас. — Никога не съм го виждал такъв. По-добре да го послушаме, в противен случай може да ни превърне в земерови или нещо още по-гадно!
Хлипащият гном позволи на кендера да го изведе от залата, но не откъсна очи от кълбото, докато вратата се захлопна.
— Мисията на живота ми… — изстена той.
— Няма страшно — увери го Тас, макар да не бе много сигурен, по-точно изобщо не беше сигурен. Изражението на Физбан не му хареса. Всъщност лицето му не приличаше на неговото, нито на някой, с когото би желал да има нещо общо!
На Тас му стана студено и усети, че стомахът му става на топка. Гномовете мърмореха нещо помежду си и хвърляха по някой и друг предпазлив поглед към него. Кендерът преглътна и се опита да прогони горчилката от устата си. След малко придърпа Гнош към себе си.